Log in

I forgot my password

What time is it?
November 2018
MonTueWedThuFriSatSun
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Calendar Calendar

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 11 on Tue Apr 03, 2018 11:34 am
Гласувайте за нас!
Гласувай за мен в BGTop100.com
Екипът Ни
Администратори
-Katherine Winters-
Модератори
-Rouz Winters-
-Amy Wesley-

-Katherine-

Алеите

Go down

Алеите

Post by Katherine Winters ♥ on Thu Aug 09, 2012 11:29 am




B.I.T.C.H.

Spoiler:

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Alisha Blade on Mon Aug 20, 2012 3:13 pm

Прибирах се след работа.Ходех все по-бързо,защото беше тъмно и това ми навя лоши спомени.Минах покрай мястото,където ме отвлякоха.Огледах се на всички страни и родължих уплашена напред.Забелязах нечия сянка зад мен.
-Моля ви,оставете ме той умря не разбирате ли....
Крещях аз със затворени очи.Чух момичешки смях..и отворих едното си око,а после и другото.
-Моля да ме извините.Съжалявам,че реагирах така.
Непознатата сянка се оказа момиче на около 17,с дълга кестенява коса и тънка фигура.Реших да се представя понеже познавах всички в града,а нея не я бях виждала преди.

-Между другото,аз съм Алиша.Приятно ми е.
Усмихнах се,но не подадох ръка понеже ръцете ми бяха заети.По-рано днес ходих на пазар.Имаше разпродажба и успях да купя доста неща,които сега проклинах,защото ми тежаха адски много.Отново погледнах момичето изглежда ми адски позната,но в тъмното не можех да я видя добре.


Last edited by Alisha Blade on Mon Aug 20, 2012 9:13 pm; edited 1 time in total


On the first page of our story
The future seemed so bright
Then this thing turned out so evil
Even angels have their wicked schemes
And you take that to new extremes
But you'll always be my hero
Even though you've lost your mind


Glass is shattered from the fight
In this tug of war, you'll always win
'Cause you feed me fables from your hand
With violent words and empty threats

avatar
Alisha Blade
Студент
Студент

Female Мнения : 26
Дата на регистриране : 2012-08-11
Възраст : 20
Местожителство : Rosevalley

View user profile http://vampdiaries-rpg.bulgarianforum.net/

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Katherine Winters ♥ on Mon Aug 20, 2012 7:00 pm

Пореден ден! Пореден склучен ден! Те просто нямаха край тия дни! И как да имт при положение, че старата Мортиша е наоколо. Защо ме мразеше толкова - не разбирах. Е, поне чувството беше взаимно.
Звънецът спаси мен, а и класа като цяло, от това мумифицирано същество (всъщност бе само на четиридесет и пет-шест!). Изправих се със сияйна усмивка и гражбвайки си чантата, бях сред първите, напускайки гимназията след този късен и последен седми час. Не изчаках Роуз, но пък и не бях сигурна дали не бе избягала или просто е имала шест часа. Напоследък не си общувахме много, даже и заедно не живеехме, което си бе странно за сестри, и то близначки! но пък нямаше лошо - ширех се сама в цял апартамент - какво щастие!
Насочих се с усмивка към близкия магазин, за да си взема бира, а след това тръгнах по улиците. Не ми се прибираше вкъщи, а пък и там нямаше какво да правя, нито пък в някоя дискотека. Днес да кажем, че не ми беше ден за забавления. И вървейки свободно, усетих, че съм се насочила към парка. Супер! Щях да си поседна на някоя пейка, да си изпуша цигара-две и да си допия бирата, като междувременно можех и момчето да посвалям. Отпих от бирата, държейки бутилката за гърлото и се насладих на тишината, нарушавана само от лекото и равномерно потропване на токчетата на обувките ми. Зачудих се обаче защо няма никой по тези иначе така препълнени алеи.

"Вторник. Седем и половина вечерта. Кой искаш да има, Катрин?!"
Дочух раздразнено гласче и започнах да се озъртам около си. От досадното бъбрене - или по-скоро мъмрене - на историчката бях луднала - само така можех да си обясня факта, че ми трябваха повече от три секунди, докато се усетя, че гласът ехтеше в собствената ми глава. Засмях се сама на себе си и поклатих глава, а секунди по-късно забелязах някаква фигура пред себе си. Изглеждаше ми женска. Преди обаче да мога да я огледам, да я настигна или каквото и да е било друго, тя започна да вика, че еди-кой-си просто си е умрял. Не, сериозно - този път нищо не бях направила, тя сама почна да пищи! Заковах се на място и с разширени очи погледнах непознатата. това обаче изтрая само няколко секунди преди да започна да се смея звънко, остро и леко подигравателно. Но когато момичето се обърна, извинявайки се, сметнах за нужно да млъкна. Докато тя говореше, я огледах хубаво, като си казвах, че има нещо познато в нея. Жалко само, че не знаех аквко. Не беше от даскало, изглеждаше поне с две-три години по-голяма от мен. Когато се представи, се усмихнах бегло и вдигнах вежди. Алиша ми бе доста познато име. роуз нямаше ли приятелка с такова име, замислих се аз, но не казах нищо, освен името си.
- Катрин - гласът ми не бе много висок, ала бе ясен и отчетлив.
Направих няколко крачки напред, за да видя по-ясно момичето, което се мореше с големите пазарски чанти. Да не би да е имало разпродажба, запитах се тъжно, съжалявайки, че я бях пропуснала. Интересно защо, но и лицето и' ми изглеждаше познато, осъзнахх аз, вглеждайки се в момичето.

- Познаваме ли се? - попитах внезапно, като междувременно отпих от бирата.

П.П. Извинявай, че толкова много се забавих, но ме хванах оттук-оттам и малко се отнесох.



B.I.T.C.H.

Spoiler:

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Alisha Blade on Mon Aug 20, 2012 8:51 pm

С всяка изминала секунда чантите ставаха все по тежки.Имах чувството,че всеки момент ще се строполя на земята заедно с тях.Тръгнах към близката пейка,момичето се казваше Катрин,хубаво име също така и познато.Захвърлих чантите и изкарах една цигара.
-Имаш ли запалка Катрин?
Момичето кимна и ми подаде.Докоснах филтера до устните си и я запалих.Всмуках опияняващия вкус дълбоко.От дълго време не бях пушила,но сега бях изморена и нервна.Потупах мястото до себе си.Катрин седна и отпи от бирата си.Бледата светлина ми припомни коя е тя.
-О,да ние се познаваме.Аз съм съквартирантка на сестра ти,Роуз.
Радвах се да видя Катрин,запоследно се срещнахме когато тя беше на 14,а аз на нейната възраст.Със сестра й си останахме приятелки,но също се виждахме рядко.Миналата година,Роуз пазаруваше и случайно се засякохме.Тя искаше да се махне от апартамента,който делеше с Катрин.Затова й ппредложих да дойде в моята квартира.
-Как е училището?
Засмях се на думите си.Ако преди 3 години някой ме беше попитал за даскалото,бих му се изсмяла в лицето.Е,да признавам бяха хубави времена.Дали онази скумрия още преподаваше.Какви шеги сме си правили с нея.Въздъхнах и дръпнах отново от цигарата.Става ми смешно,когато си помисля,че уча за учител,а преди години не можех да ги понасям.Дали ще съм като тях?Не,няма да си го позволя не съм такъв човек.Катрин се засмя и отговори на въпроса ми.Изведнъж усетих как ще прихна в смях.
-А какво прави..мм как я наричахте...мумията или Мортиша не съм сигурна?
Зачудих се дали още ме помни.Сигурно,особено след случката с господина по физическо.Решиме да се избазикаме с нея за Св.Валентин.Пуснахме валентинка в чантата й,а тя гласеше"Слънце мое,желая те безкрайно много.Тази страстна фигура,трябва да те имам.Облечи си секси бельо и ела във физкултурния салон в 10:30 ч. тогава децата са в междучасие и ще имаме достатъчно време за се опознаем външно и вътрешно.Искрено твой,учителя по физическо."Тя разбира се лапна стръвта,защото беше отчаяна.Бяхме се скрили зад баскетболните топки.Тя връхлетя и разтвори шлифера си.В този миг я снимахме и избягахме.На другия ден из цялото училище имаше фотокопия.Бяхме пуснали снимката й в няколко сайта за запознанство и разбира се оставихме нейния телефонен номер.Тогава бях легенда на шегите,а сега животът ми е толкова сив и еднообразен.Трябва да излизам повече.


On the first page of our story
The future seemed so bright
Then this thing turned out so evil
Even angels have their wicked schemes
And you take that to new extremes
But you'll always be my hero
Even though you've lost your mind


Glass is shattered from the fight
In this tug of war, you'll always win
'Cause you feed me fables from your hand
With violent words and empty threats

avatar
Alisha Blade
Студент
Студент

Female Мнения : 26
Дата на регистриране : 2012-08-11
Възраст : 20
Местожителство : Rosevalley

View user profile http://vampdiaries-rpg.bulgarianforum.net/

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Katherine Winters ♥ on Tue Aug 21, 2012 1:05 pm

Стоях и гледах момичето, като след секунди се усмихнах. Тя не ни беше объркала, а това си бе доста, имайки предвид, че през десет минути някой ме наричаше Роуз, Роузи или Ро. Ро - сериозно ли и' казваха така?!, зачудих се аз и потиснах напушилия ме смях.
- Значи ненапразно си помислих, че си приятелка на Роуз. Но пък не знаех, че има съквартирантка. - казах тихо и се замислих, отпивайки от бирата и все още изкушавайки се да не запаля една цигара. Но не, нямаше да пуша толкова много, все пак трябваше да се грижа за здравето си, нали бях само на седемнадесет. Колко банално... от моя страна! Все пак това не ми попречи да се изнеса преди година и половина от вкъщи, заедно със сестра си, нали? Жалко само, че и година не успяхме да се изтраем - толкова се променихме и двете - сега си приличаме толкова много, но въпреки това не е като преди... никога няма да бъде като преди, сигурна съм. И това, че тя се изнесе без да изтъкне причина, различна от "Не се погаждаме!", го доказва. Разтърсих леко глава и устните ми се извиха в усмивка, чувайки думите на Алиша.
- Чудесно! - казах въодушевено и леко през смях, но секудни по-късно поклатих развеселено глава - Не, не се шегувам. Наистина е супер. Обичам да ходя на училище, разсейвам се и съм такава, каквато си поискам. Не че през другото време не съм, но там като че ли е различно... Но какво да ти говоря, ти си минала през това - засмях се и отпих малка глътка от бутилката, като след това започнах да си я въртя в ръцете.
- Мумифицираната Мортиша - засмях се аз и прехвърляки бутилката в другата си ръка, прокарах пръсти през косата си, отмятайки я назад.
- Тя продължава да плямпя глупости, да се заяжда с всеки срещнат и с всеки изминал ден да ме намразва все повече и повече!
Гласът ми беше равен, тих и не показваше нито една моя емоция - като например да ми пука от това, че дългогодишната и уважавана училтелка по история в Гимназия Роузвил ме мрази. И защо да ми пука? Да не би аз много да си я обичах, че да ми е болно, че се отнася така?! Пфу, чувствата си бяха от взаимни по-взаимни.
Усмихнах се бегло на алиша и погледът ми се спря на чантите, които стояха в близост до нея.

- Ходила си на пазар? Като те гледам, е имала голяма разпродажба. - вдигнах вежда, но не си позволих както обикновено да започвам да разглеждам покупките. Този път не беше етично, предните пъти го правех на приятелки. Или поне се пишеха такива.
- Явно пазаруването не само на нас с Роуз ни е страст - подметнах и се засмях на собствената си глупост. Не само на нас ли? Ами естествено, модата е страстта на всички момичета. И на женчовците! Какви ги говорех! Поклатих развеселено и едновременно с това отчаяно глава и изпих и последната гътка бира. Оставих бутилката до крака на пейката и кръстосах крака.
- Сега с какво с занимаваш? Така де - каква ти е професията? - попитах усмихната и погледнах към Алиша.



B.I.T.C.H.

Spoiler:

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Alisha Blade on Tue Aug 21, 2012 8:25 pm

Вниманието на Катрин определено бе привлечено от покупките ми.Беше напълно нормално за едно момиче.Явно тя е изпуснала разпродажбата.Спомням си как бягахме от часовете само,за да пазаруваме.
-Работя в книжарница.Нищо особено не върша.Заплатата ми стига за заплащането на всеки семестър и за наема.Уча за учител по литература.
Изхилих се на последните си думи.Аз,която се подиграваше и накърняваше достойнството на учители и ученици,ще стана една от тях.Колко странен е живота.На последък се чувствах изцедена от еднообразното ежедневие.Бях станала много скучна.Никакви забавления,излизания и запознанства.Просто стоях затворена в апартамента.Роуз не се спираше на едно място.Много й завиждах.Трябва ми промяна ново начало.Няма смисъл да живея в миналото,а да се насладя на настоящето.
-Е,Катрин,ти имаш ли си приятел?
Попитах и веднага в главата ми изникна посинялото му тяло.Как го отведоха от мен и го затвориха в онзи вечен затвор с махагонов капак.Често ходех на гроба му.Говорех за сегашния ми живот и плачех,защото не получавах отговор.Очите ми се напълниха,но бързо прекратих мислите си.Запалих още една цигара.Днес бях изпушила цяла кутия,което не беше нормално.Трябва да се спра преди да съм си съсипала здравето.
Загледах се към краката си и издишах гъстия дим.Мисля,че повечето хора които пушат са преживели нещо и намират утеха в цигарите.Същото беше и с тези,които се напиват,за да забравят.Ако не беше страстта ми към моторите досега да съм влязла в болница.Пиех,пушех и то по много,но се стараех да го правя рядко.Днес е един от онези дни в които имам нужда от всичко което ще ми помогне да забравя миналото и да започна отначало.Мислела съм за това доста пъти,но никога не съм имала воля,за да спра.Бях стигнала до половината цигара,когато я захвърлих на земята.Искам да се променя и ще го направя.


On the first page of our story
The future seemed so bright
Then this thing turned out so evil
Even angels have their wicked schemes
And you take that to new extremes
But you'll always be my hero
Even though you've lost your mind


Glass is shattered from the fight
In this tug of war, you'll always win
'Cause you feed me fables from your hand
With violent words and empty threats

avatar
Alisha Blade
Студент
Студент

Female Мнения : 26
Дата на регистриране : 2012-08-11
Възраст : 20
Местожителство : Rosevalley

View user profile http://vampdiaries-rpg.bulgarianforum.net/

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Katherine Winters ♥ on Wed Aug 22, 2012 11:35 am

Исках или не, погледът ми бе вперен в огромните чанти но не - не завиждах. Имах толкова много дрехи и обувки, че можех да си позволя да пропусна една разпродажба, нали така? Ала щом спомена думата "учител", вдигнах изумено глава и я погледнах с нещо средно между "Ти си луда!" и "Оо, браво. За това се иска смелост!". Идеше ми се да засмея, усещах как смеха напираше в мен, а аз с все сили се мъчех да го потисна. Единственото, което успях, беше да получа онова гадно чувство все едно се задушаваш. Поех си много дълоко въздух и като че ли се оправих малко.
- Оу, ами не. Има сладки момчета, но не са мой тип. А и честно да си призная, не ми се обвързва само с един.
Наклоних леко глава и се засмях. Ако не бях свършила бирата, щях да отпия от нея, но сега това не бе възможно. И в съзнанието ми излезе една примамливо горяща жцигара, подмамщва ме да бръкна в чантата и да запаля. Ала виждайки как Алиша захвърли своята на земята, недопушена дори, се отказах от този вариант и се заех да поклащам крак, за да правя нещо.
Обърнах поглед към Алиша и се усмихнах, ала видях, че очите и' са леко навлажнени. Усмивката ми веднага замря и аз се взрях притеснено в момичето. А това си бе рядкост за мен.
- Хей, Алиша... добре ли си? - попитах аз и колкото и да се опитвах да запазя гласа си спокоен, угрижените нотки се долавяха. Поклатих глава - нищо нямаше да ми стане, ако поне веднъж не се направя на незагрижена за нищо и никой, нали?



B.I.T.C.H.

Spoiler:

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Alisha Blade on Wed Aug 22, 2012 12:33 pm

След като захвърлих цигарата се почувствах така сякаш се освободих от един проблем.
Незнам защо,но срещата ми с Катрин ми напомни живота преди отвличането.Бях много щастлива и освободена от всякакви грижи.
Тя явно забеляза насълзените ми очи и ме попита дали съм добре.Усетих някаква угриженост,но аз не бях от хората които харесват съжалението.Затова не смятах да разказвам нищо за миналото.
-Не нищо ми няма влезе ми дим в устата.
Тъпо оправдание,но поне знаех,че когато това стане на някои хора им се насълзяват очите.
Погледнах часовника си беше станало доста късно.Зачудих се как ще се прибера с всичките тези чанти.Тогава се усмихнах загадъчно и огледах Катрин.
-Ще ми помогнеш ли с покуките,живея съвсем наблизо?
Не чаках отговор.Станах от пейката и грабнах чантите.

П.ПСори че късо,но трябва да излизам.


On the first page of our story
The future seemed so bright
Then this thing turned out so evil
Even angels have their wicked schemes
And you take that to new extremes
But you'll always be my hero
Even though you've lost your mind


Glass is shattered from the fight
In this tug of war, you'll always win
'Cause you feed me fables from your hand
With violent words and empty threats

avatar
Alisha Blade
Студент
Студент

Female Мнения : 26
Дата на регистриране : 2012-08-11
Възраст : 20
Местожителство : Rosevalley

View user profile http://vampdiaries-rpg.bulgarianforum.net/

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Katherine Winters ♥ on Wed Aug 22, 2012 1:23 pm

Усетих, че прикрива истината за състоянието си, зад всеизвестния за пушачи факт, но единственото, което направих, бе да се усмихна мило. Нямаше да я разпитвам, не бях чак такава гаднярка, а пък и тя бе съквартирантка на сестра ми. Не исках после скандали от сорта на "Защо се бъркаш в живота и', Катрин?! Някой позволил ли ти го е?", беше ми омръзнало от тях. А и напоследък единствените ни по-нормални разговори се брояха на пръсти.
- Познато чувство. Наистина е гадно, знам какво ти е - поех си дълбоко дъх и се насилих още веднъж да се усмихна, все едно не бях заподозряла нищо. Сложих кичур коса зад ухото си и с поглед проследих как момичето става и грабва чантите.
- Оо, да, разбира се. - усмихнах се този път искрено и мило и поех част от чантите и' в ръце - Тъкмо може да се засека с Роуз.
Добре, едно нещо не разбирах. Защо от както бх излязла от гимназията, всяка моя втора дума или мисъл бе за сестра ми? Да не би да и' се бе случило нещо, че толкова много да я мисля? Това беше дразнещо, а и не мога да отрека факта, че при последната си мисъл, се притесних не на шега.
Разтърсих глава, за да се отърся от тези си мисли, които ме караха само да се натъжавам и да изгубвам качеството си да не се интересувам от нищо. Случваше се рядко и в повечето случаи последствията от това не ми допадаха особено много.
- Има ли шанс да ми преподаваш, докато не завърша? - попитах внезапно и не на място и се усмихнах, вървейки не много бързо по пустата алея.

П.П. Не се притеснявай.



B.I.T.C.H.

Spoiler:

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Alisha Blade on Wed Aug 22, 2012 2:52 pm

Зарадвах се,че ми помогна.Нямах си и идея до къде щях да стигна с всичко това в ръцете си.Тя изглеждаше някак потайна незнаех какво й става,но беше много замислена.
Не исках да я притеснявам и ходех без да говоря.Катрин в един момент прекъсна тишината и ми зададе въппрос.Засмях се нима имаше значение дали ще й преподавам.
-Всъщност,не,няма да може.Имам да уча още 3 години.
Изведнъж започна да духа лек ветрец.Дърветата шумоляха,а косата ми се разпиля.Погледнах към пътя и усъзнах,че остават само още две преки.Не можех да търпя косата да ми се разпилява във всяка възможня ппосока.Оставих за малко чантите и набързо я вързах.
-Така е много по-добре.
От време на време поглеждах към Катрин.От почти 5 минути никой не убелваше дума.
Реших да наруша спокойствието на нощта.
-Виждате ли се със сестра ти?
Доста тъп въпрос предвид факта,че живея с Роуз и знам всичко около живота й.Да,те определено не бяха чудесния пример за близначки.Рядко се виждаха,а когато се срещнеха разговорите им не продължаваха повече от 20 минути след това просто се изпокарваха и накрая една от двете зарязва другата и си тръгва.Големи драми ставаха.
Дори да не се разбират те са късметлийки поне могат да разчитат една на друга,докато аз съм съвсем сама на проклетия свят.Всичките ми стари приятели напуснаха Роузвил,за да търсят по-добра работа.Аз избрах да остана и сега май съжалявам за това.Може би всичко щеше да е много по-лесно ако бях заминала.Така шанса да забравя случилото се щеше да бъде по-голям.Но всичко това е съдба и ми се налага просто да се примиря.


On the first page of our story
The future seemed so bright
Then this thing turned out so evil
Even angels have their wicked schemes
And you take that to new extremes
But you'll always be my hero
Even though you've lost your mind


Glass is shattered from the fight
In this tug of war, you'll always win
'Cause you feed me fables from your hand
With violent words and empty threats

avatar
Alisha Blade
Студент
Студент

Female Мнения : 26
Дата на регистриране : 2012-08-11
Възраст : 20
Местожителство : Rosevalley

View user profile http://vampdiaries-rpg.bulgarianforum.net/

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Katherine Winters ♥ on Wed Aug 22, 2012 6:33 pm

Вървях напред без да говоря, не защото не исках, а защото не намирах тема, която може и да се хареса на двете ни. А аз не обичах да говоря за нещо, което няма смисъл, изглеждаше ми... хм, безсмислено?! поклатих леко глава и внезапно се обърнах към Алиша, която бе нарушила потискащата, даже зловеща тишина. Мразех да е тихо и въпреки това не говорех. Много си противоречах напоследък.
- Ами... - казах тихо и премигах няколко пъти, замисляйки се. Вярно беше, че вероятно Роуз и' разказва всичко около нашите взаимоотношения, но може би момичето бе разбрано - не като мен - и не разпитваше или не се вреше толкова много в животите на хората.
- Не е особено често. Понякога се засичаме в училище, казваме си "Здравей" или "Какво имаш? Как си?" и отминаваме нататък. Всяка си живее своя живот, няма от какво да се оплаквам... - последните думи ги казах с по-висок и по-писклив глас, даже леко през смях. Колко се лъжех само! Естествено, че имах от какво да се оплаквам. Беше ми хипер гадно от напича, по който развалихме отношенията си. Та ние бяхме неразделни, знаехме си тайните, мечтите и проблемите. Споделяхме. А сега споделянето се изразява в отговор на елементарен и шаблониран въпрос. Що за близначки бяхме?! Поклатих глава и стиснах за миг очи. В следващия момент се обърнах към Алиша и се усмихнах фалшиво.
- Но мисля, че няма смисъл да ти говоря. Вероятно знаеш почти всичко. - казах сухо и твърдо, без да разкривам каквато и да е емоция, въпреки че в момента ми идеше да се разкрещя, а вероятно след това - да заплача като малко момиче. Отново поклатих глава и се обърнах към Алиша.
- Забрави. - казах тихо и преместих чантите в едната си ръка, а с другата започнах да ровя из чантата си в отчаян опит да си намеря кутията с цигари. Най-накрая успях и извадих припряно запалката си и една цигара.
- Нямаш против, нали? - попитах аз леко гърлено и допрях цигарата до устните си, палейки я. В момента имах невероятната нужда да пуша, за да си изкарам емоциите, да се успокоя поне малко. Дръпнах си силно и издишах гъстия цигарения дим, който поради подухващия ветрец, се разнесе бързо сред въздуха.
- Не съм минавала преди оттук. Накъде? - попитах аз, спирайки се по средата на две пресечки и се зачудих накъде да тръгна.



B.I.T.C.H.

Spoiler:

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Alisha Blade on Wed Aug 22, 2012 9:03 pm

Не й се говореше много за личния й живот.Реших да не навлизам в досадни въпроси просто замълчах докато тя се доизказа.Изкара цигара и запалка явно разговорът ни беше породил някакви чувства у нея.
-Не няма проблем все пак и аз съм пушач.
Жалко е че и двете сме млади,а си ропиляваме здравето с цигари.За съжаление и двете бяхме преживяли ужасни неща в миналото си.Огледах се къде се намираме.Вече виждах входа към кооперацията.
-Просто родължаваме напред.
Усмихнах се и забързах крачка.За първи път имах нужда да се прибера и да се просна на леглото си.Чувствах как клепачите ми натежаваха все повече.От доста време не съм изпитвала желание да спя,защото всяка вечер сънувах един и същ кошмар,който ме мъчеше вече 2 години.Едно и също се повтаряше и все повече ме плашеше.Попринцип не бях от бъзлите,но този сън беше някак си реален.Както и да е всичко ще се нареди и най сетне ще съм щастлива.Мдааа,позитивни мисли,но сама не си вярвах.
Все повече се доближавахме до входната врата.
-Незнам дали Роуз ще си е вкъщи.Бих те поканила,но смятам да си лягам.Може би тези дни.
Усмихнах се и взех чантите,които тя държеше.Подадох й листче с номера ми.
-Обади ми се ако има нещо или ако желаеш да се видим.Ще се радвам.
Потърсих ключовете в чантата си и отворих вратата.
-Лека вечер,Катрин.
Помахах й за лека нощ и се заизкачвах по стълбите.Чак сега загрях,че зарязах 17 годишна да се прибира сама.Бързо се върнах,но нея вече я нямаше.Надявах се нищо да не й се случи.



On the first page of our story
The future seemed so bright
Then this thing turned out so evil
Even angels have their wicked schemes
And you take that to new extremes
But you'll always be my hero
Even though you've lost your mind


Glass is shattered from the fight
In this tug of war, you'll always win
'Cause you feed me fables from your hand
With violent words and empty threats

avatar
Alisha Blade
Студент
Студент

Female Мнения : 26
Дата на регистриране : 2012-08-11
Възраст : 20
Местожителство : Rosevalley

View user profile http://vampdiaries-rpg.bulgarianforum.net/

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Katherine Winters ♥ on Fri Aug 24, 2012 7:26 pm

Вървях след Алиша, не обелвайки и дума. Просто я следвах покорно и от време на време всмуквах от цигарения дим, а след това го издишвах. Едно и също се повтаряше може би пет минути. Но не ми пречеше. Нямаше смисъл да говорим за нещо, което няма никакъв смисъл, нали?
Когато тя се извини, че не можела да ме покани, защото щяла да си ляга, се усмихнах бегло и вдинах рамене, подавайки и' чантите.
- Няма нищо, и без това е късно - казах тихо и въздъхнах леко, гледайки как Алиша се качва плавно по стълбите.
Обърнах се, завъртявайкии се на токче, решена да се прибера вкъщи и да се просна на леглото. Днес поне не трябваше да ходя в бара, нали? Защо да не си почина. Но къде ти такова щастие? Точно когато си мислех, че ще имам поне една свободна вечер, когато чух мелодията на телефона си. Гръмкото звънене, съпроводено с текста на "Naked" на Дев и Енрике Иглесиас. Въздъхнах отчаяно и стиснах очи, като секунди след това започнах да ровя в чантата си. Не бързах, беше само съобщение, но въпреки това сега това звънене ме дразнеше хипер много.
"Кат. Знам, че имаш почивка, но Джема припадна и сега е в болница. Джеймс е с нея, но не мога да се справя сама с толкова хора. Нужна си ми. Ела веднага.
Аманда"

Когато прочетох това, направо ми стана лошо. Пак ме поставяше пред свършен факт! И аз какво щях да правя сега?! Поклатих глава и се обърнах отново, тръгвайки в обратната посока - не към вкъщи, а към бара, в който вероятно отново щях да стоя до сутринта.



B.I.T.C.H.

Spoiler:

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: Алеите

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum