Log in
What time is it?
Latest topics
Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest None
Most users ever online was 23 on Tue Jun 02, 2020 7:31 am
Екипът Ни
Администратори
-Katherine Winters-
-Katherine Winters-

Модератори
-Rouz Winters-
-Amy Wesley-
-Katherine-

-Rouz Winters-

-Amy Wesley-

-Katherine-

Roseville High School... Around year and half ago
2 posters
Page 2 of 2
Page 2 of 2 • 1, 2
Roseville High School... Around year and half ago
First topic message reminder :
"Темата за днес - "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма-баща."
Призля ми, чувайки тези думи. Всъщност, не, призля е меко казано. Направо изтръпнах, вледених се. Вдигнах поглед и се втренчих в преподавателката, като не преставах да мигам. Монте Кристо... Думите не преставаха да звучат в главата ми... да подшушват... да припомнят. Дишането ми се забави, едва си поемах дъх, някаква огромна буца беше заседнала посредата на гърлото ми и каквото и да правех, не можех да я отместя. Усетих как парещите сълзи напират в мен, усетих как и очите ми се навлажняват.
Не! Аз... аз не можех да остана повече в този час, в стаята. Нямаше... нямаше да го преживея - винаги е било и винаги ще си остане болна тема за мен. Нямаше да слушам за тази проклета книга и гадния филм по нея. Не можех!
Грабнах си чантата и без да кажа каквото и да е било, излязох като стрела от стаята, потискайки сълзите. Притичах през коридорите, сега толкова тихи и пусти, неинтересувайки се, че може някой да ме чуе или види. Не бързах особено много, но все пак не исках досадни и любопитни погледи. Излязох през задната врата и се огледах наоколо. Всичко бе пусто - нямаше избягали. Усмихнах се тъжно и седнах на стълбите, защото не ми се ходеше чак до пейките.
Стиснах силно очи и пкривайки лицето си с ръце, въздъхнах силно. Толкова време мина, а аз се държа по един и същ начин. Като малко, десетгодишно момиченце... Не трябваше да е така, предполагаше се, че вече съм го превъзмогнала. Но не! никога нямаше да го забравя, винаги щях да се сещам дори и само при споменаването на Дюма или книгата му.
Усетих как някой слиза по стълбите и буквално ми диша във врата.
- Който и да си, разкарай се - казах високо с твърд и равен глас, като вдигнах глава, премигах няколко пъти и прокарах пръсти през косата си. Нямаше да съм слаба, не можех да си го позволя. Раздразнена, че натрапника все още стои зад мен - нямаше как да не го усетя - прокарах ръка през лицето си, за да изтрия избликналите сълзи и се обърнах ядосано, готова всеки момент да се развикам.
- Какво искаш, Ейми? - казах тихо и вперих сърдит поглед в нея. Момичето нямаше вина, задето и' се сопках в момента, но толкова ли не можеше да прецени, че щом съм и' казала да се разкара, тя трябва да го направи?! Иначе беше готина, харесваше ми.
"Темата за днес - "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма-баща."
Призля ми, чувайки тези думи. Всъщност, не, призля е меко казано. Направо изтръпнах, вледених се. Вдигнах поглед и се втренчих в преподавателката, като не преставах да мигам. Монте Кристо... Думите не преставаха да звучат в главата ми... да подшушват... да припомнят. Дишането ми се забави, едва си поемах дъх, някаква огромна буца беше заседнала посредата на гърлото ми и каквото и да правех, не можех да я отместя. Усетих как парещите сълзи напират в мен, усетих как и очите ми се навлажняват.
Не! Аз... аз не можех да остана повече в този час, в стаята. Нямаше... нямаше да го преживея - винаги е било и винаги ще си остане болна тема за мен. Нямаше да слушам за тази проклета книга и гадния филм по нея. Не можех!
Грабнах си чантата и без да кажа каквото и да е било, излязох като стрела от стаята, потискайки сълзите. Притичах през коридорите, сега толкова тихи и пусти, неинтересувайки се, че може някой да ме чуе или види. Не бързах особено много, но все пак не исках досадни и любопитни погледи. Излязох през задната врата и се огледах наоколо. Всичко бе пусто - нямаше избягали. Усмихнах се тъжно и седнах на стълбите, защото не ми се ходеше чак до пейките.
Стиснах силно очи и пкривайки лицето си с ръце, въздъхнах силно. Толкова време мина, а аз се държа по един и същ начин. Като малко, десетгодишно момиченце... Не трябваше да е така, предполагаше се, че вече съм го превъзмогнала. Но не! никога нямаше да го забравя, винаги щях да се сещам дори и само при споменаването на Дюма или книгата му.
Усетих как някой слиза по стълбите и буквално ми диша във врата.
- Който и да си, разкарай се - казах високо с твърд и равен глас, като вдигнах глава, премигах няколко пъти и прокарах пръсти през косата си. Нямаше да съм слаба, не можех да си го позволя. Раздразнена, че натрапника все още стои зад мен - нямаше как да не го усетя - прокарах ръка през лицето си, за да изтрия избликналите сълзи и се обърнах ядосано, готова всеки момент да се развикам.
- Какво искаш, Ейми? - казах тихо и вперих сърдит поглед в нея. Момичето нямаше вина, задето и' се сопках в момента, но толкова ли не можеше да прецени, че щом съм и' казала да се разкара, тя трябва да го направи?! Иначе беше готина, харесваше ми.
Re: Roseville High School... Around year and half ago
- Попринцип стоя само на касите, но понякоа не налага и да редя разни продукти. Работата ми не е много, но не мога да се похваля и с голяма заплата.
Изпих водата си и погледнах към часовника. Наближаваше три, а аз от четири бях на работа.
- Аз трябва да тръгвам. След час трябва да съм в супермаркета, а трябва да мина пред нас, за да си облека униформата.
Усмихнах се мило. Наистина ми се искаше отново да изляза с Катрин някой път.
- Ще се радвам да излезем пак някой път. Ако искаш..
Повдихнах леко веждите си в очакване. Може би моята компания не и беше много приятна, въпреки че дълбоко ме съмняваше. Все пак двете се бяхме разкрили една друга днес и аз я чувствах една стъпка по-близо до себе си. Вече за мен тя не беше ледената малка кралица на училището.
Изпих водата си и погледнах към часовника. Наближаваше три, а аз от четири бях на работа.
- Аз трябва да тръгвам. След час трябва да съм в супермаркета, а трябва да мина пред нас, за да си облека униформата.
Усмихнах се мило. Наистина ми се искаше отново да изляза с Катрин някой път.
- Ще се радвам да излезем пак някой път. Ако искаш..
Повдихнах леко веждите си в очакване. Може би моята компания не и беше много приятна, въпреки че дълбоко ме съмняваше. Все пак двете се бяхме разкрили една друга днес и аз я чувствах една стъпка по-близо до себе си. Вече за мен тя не беше ледената малка кралица на училището.
Ейми Уесли- Citizen
-
Мнения : 39
Дата на регистриране : 2012-08-20
Re: Roseville High School... Around year and half ago
- Аз също ще се радвам - казах с усмивка, като се взирах в момичето, което се приготвяше. Имаше нещо в нея, което ме караше да и' се доверя, да и' споделям. И мисля, че това чувство нямаше да отмине ей така. Ейми беше добро момиче, свястно. Знаеше как да се бори, знаеше какво иска.
- Ако имаш време, минавай оттук. А пък аз ще се опитам да намеря този супермаркет... ако не се изгубя, което е много вероятно - засмях се аз, като отпих глътка от бирата си.
Загледах се как момичето излиза от бара, а аз останах така, докато не си изпия бирата. След това скочих от плота и отидох при момчетата, за да ги попитам дали има нещо, с което да помогна, защото не ми се прибираше вкъщи. А и нямаше смисъл.
- Ако имаш време, минавай оттук. А пък аз ще се опитам да намеря този супермаркет... ако не се изгубя, което е много вероятно - засмях се аз, като отпих глътка от бирата си.
Загледах се как момичето излиза от бара, а аз останах така, докато не си изпия бирата. След това скочих от плота и отидох при момчетата, за да ги попитам дали има нещо, с което да помогна, защото не ми се прибираше вкъщи. А и нямаше смисъл.
Page 2 of 2 • 1, 2
Page 2 of 2
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum
|
|
» Търся си другарче за РП в Сънищата
» Да броим до 1000
» Оцени персонажа на предишния
» Оцени ника на предишния
» Оценете подписа на предишния
» Оцени профила на предишния
» Коуди Д. Григорио
» Смъртни грехове