Log in

I forgot my password

What time is it?
December 2018
MonTueWedThuFriSatSun
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Calendar Calendar

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 11 on Tue Apr 03, 2018 11:34 am
Гласувайте за нас!
Гласувай за мен в BGTop100.com
Екипът Ни
Администратори
-Katherine Winters-
Модератори
-Rouz Winters-
-Amy Wesley-

-Katherine-

Katherine Winters

Go down

Katherine Winters

Post by Katherine Winters ♥ on Fri Aug 10, 2012 12:39 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
- Закъсня!
Строг и укорителен глас се разнесе из класната стая, нарушавайки настъпилата тиина. Патриша Мортенсън - не особено младата учителка по история - погледна осъдително към момичето, застанало на прага, и намест очилата си. Закъснялата бе висока и много красива. Гъста шоколадово-кафява коса, оформена на иделани масури, се спускаше плаво по белите и' и открити рамене, а нежното и' продълговато лице със стиснати розовеникави устни и големи, светли очи не показваше нито една емоция, нищо не трепваше по него. Погледът на историчката се стрелна към пластмасовата чаша в тънката ръка на девойката и след това към доста високите и' обувки. Поклати неодобрително глава и вдигна вежди в очакване на някакъв отговор или извинение.
- Знам. - отвърна твърдо и ясно девойката и огледа набързо стаята. Всички погледи бяха вперени в нея и старата, според тях, Мортенсън, като напрегнато следяха всяко действие.
- И аз знам. Питах защо, госпожице Уинтърс! - сопна се преподавателката, като сложи ръцете си на бюрото , а след това - опирайки се на тях - застрашително се изправи. Извървя разстоянието от бюрото до вратата и застана пред брюнетката, която беше с цяла глава по-висока от учителката си. Ехидна усмивка пробяга по лицето на Уинтърс и тя намигна на едно-две момчета, подвикнали ''Давай, Кат!''.
- Ооо, не. Не попита защо съм закъсняла, само го констатира. Но добре, ще ти кажа. ''Успах се'' вече е клише, а пък и вярно не е. Истината е, че си счупих токчето и трябваше да се върна, за да се преобуя. После ходих за кафе, но кафемашината на Джейми се беше задръстила, затова трябваше да изчакам. И ето ме сега.
Катрин вдигна рамене се запровира между чиновете, за да седне на своя в дъното на стаята. Остави непохватно чатата си, след това и чашата с кафето, и чак тогава зае мястото си. Но не задълго.
- Катрин Уинтърс - брюнетката вдигна въпросително глава - На дъската. Веднага.
Момичето стана плавно и завървя към черната дъска. Взе тебешира в дясната си ръка и вдигна вежди, очаквайки заръките на Мортенсън.
- Световна история. Пет факта, пет сгради. Двадесет и пет минути.
Катрин се усмихна и започна да пише по черната дъска, разграфявайки я на пет. Изобщо не изглеждаше притеснена, даже напротив - беше уверена в себе си и най-вече в знанията си. За двадесетте и пет минути нито веднъж не се обърна назад. Единственото, коео правеше, бе да пише. А когато се обърна към историчката, чаровна усмивка блестеше на лицето и', а дъската зад нея бе изписана.
- И за да си сигурна, че не крия пищови някъде, искаш ли да ти повторя това, което написах?
Ехидно попита тя и след като се настани удобно върху бюрото на Мортенсън, скръсти крака и без да чака отговор, запозна да говори тихо, ала ясно, без да мърда която и да е част от тялото си. Когато преразказа изключително вярно и точно това, което преди минути бе написала, се обърнасамодоволно и арогантно към единствената учителка, на която говореше на ''ти''.
- Доволна?! Хайде сега ми пиши шестицата, затвори си устата и ме остави на мира, защото явно кучката освен гадна и подмолна, е и умна.
След тези си думи Катрин стана пъргаво и си седна на мястото, предизвикателно отпивайки от кафето си. Започна да барабани с пръсти по чина, клатейки крак. Изведнъж смачкан лист хартия прелетя покрай нея и се приземи в деколтето и'. Кат стрелна с яден поглед извършителя на това престъпление и бавно извади листчето.
''Кучката Кат отново си спечели победа среюу старата Мортиша. Хахах
Обичам моята кучка!''
Пишеше на листа и Уинтърс с усмивка прочете написаното. Вдина невинно рамене, все е дно се извиняваше, и се зае да пише по бележката.
"Кучка съм, ама съм ничия! Запомни го!"
Брюнетката опря лакът на чина, с елд това подпря глаатаси на него. Изглеждаше умиследна, очите и' гледаха право напрвед, ала тя не виждаше нищо. Или поне нищо от заобикалящата я обстановка.
Пред взора и' се обрисуваше картина, болезнано позната за Уинтърс. Беше тъмно. И тихо. Мракът се разстилаше над роузвил и покриваше градчето със злокобния си черен плащ. Единствена луната хвърляше своята мъждива светлинка, но това по-скоро задълбаваше злокобността в тази картина. Внезапо тишината се пропука от рязкото скърцащо отваряне на желязна врата. От помещението вътре излязоха красива млада жена и малко тъмнокосо момиченце на около десет години.
- Мамо, извиявай, че трябваше да излезем от киното. Просто филмът беше прекалено... - момичето потрепери и сведе поглед.
- Няма нищо, малка моя Кат. аз съм виновна. Знаех, че се страхуваш от кръв и битки и въпреки това те доведох на този филм. - каза миловидномайката и целуна дъщеря си по челото. Внезапно се появи странен на вид мъж - с дълга и орлава сплъстена коса, пълно с кръпни кръсни палто и грозен, пълен със злоба поглед.
- Какво искате? - безстрашно попита виктория Уинтърс и застана пред дъщеря си.
- Пари. - отвърна тихо непознатия, заплашвайки ги с нож. Те обаче отказага да дадат каквото и да е било - бяха съпричастни, но нямаше да дават пари на някакъв бездомен крадец. Този крадец обаче, воден от гняв, наръга неколкократно госпожа Уинтърс. Смили се се над малката и никому виновна Катрин. А тя - беззащитна и уплашена - гледаше как кръвта на майка и' изтича, без да може да направи нещо.
- Не... мамо, мамо - шепнеше тя през сълзи, милвайки лицето на майка си. А тя - немощната, умиращата - гледаше с усмивка детето си.
- Катрин.. Моята мила Катрин... Ти ще станеш красива, най-красивата, ще бъдеш най-умната. знам го, Катрин, И двамата с баща ти го знаем. Ти си нашата гордост... Да знаеш само колко те обичам, златна моя...
Личеше си, че Виктория едва намира сили, за да пророни тези си думи. дишането и' се бе учестило и затруднило, а тя самата едва се държеше.
- Не, мамо - проплака малкото момиче и целуна нежно майка си - Мамо, моля те, не ме оставяй, недей. Мамо, много те обичам. Стой при мен, не знам какво ще правя без теб. Мамо, моля те - говореше тихо и трудно, като хълцаше и продължаваше да лее сълзи.
- Катрин... - чу тя за сетен път немощния майчин глас и остана насред града сам-самичка, с тялото на майка си в ръце.
- Катрин... Катрин... - гласът бе по-различен, по-студен, груб и далечен. не бе нежният глас на Виктория,
- КАТРИН УИНТЪРС!
Момичето внезапно се сепна и цялото подскочи. Разтърси глава, за да прогони тези болезнени спомени, и погледна сърдите към Патриша Мортенсън.
- Сега пък какво? - тросна се тийнейджърката, като се облегна назад и скръсти демонстративно ръце.
- В час ли си? - попита ядосано учителката, приближавайки се до чина на тъмнокосата.
- Тялом - да, духом - едва ли. И моля те, не ми казвай, че ще кажеш на директора, или че ще се оплашеш, че не се държа с теб както подобава!
- Как смееш?! - провикна се Мортенсън и се надвеси заплашително над Катрин - Ще се обадя на родителите ти, така да знаеш!
- Оо, така ли! - повипи тон и се изправи, което бе доста по-внушително от изправянето на учителката и' - Интересно ми е какво ще ти отвърне мъртвата ми майка от гроба или онзи пияница - баща ми, който не знае какво е да бъде отговорен, постоянно се запива и през вечер води проститутки вкъщи. Не го е грижа за мен, от седем години е така... Аз нямам баща. А дори и да имам, от много време не живея при него. Затова не ме заплашвай, че ще му се обадиш, защото не ми дреме!
Гласът на момичето заглъхваше постепенно, но въпреки това гневната нотка не отшумяваше. Когато млъкна, Катрин си пое дълбоко дъх, защото бе изрекла всичко на един дъх.
- Преди бях доброто и примерно момиченце, което живееше, заради майчината прегръдка. Сега това момиченце порасна, защото на прекалено крехка възраст разбра колко гаден е живота и че за да преуспее жена в него, не само трябва да е умна и хитра, но и да бъде кучка. Не ме съди, не ме заплашвай. Вече не ми пука.
Звънецът не предостави възможност на който и да е било да каже нещо. А всички имаха нещо за казване. За пръв път чуваха истината за забулената в тайни, но въпреки това толкова популярна Катрин Уинтърс, и всеки искаше да подшушне нещона другия.
А Кат грабна чантата и кафето си, изправяйки се пред историчката.
- Доволна?! - ехидно подметна и набута полупразната чаша с кафе в ръцете и' - Задръж кафето!
Бързо отмина тя, удряйки рамото си в нейното. Насочи се към врата, все едно нищо не се бе случило и след малко цялата гимназия нямаше да знае историята и'. Но с една единствена подробност - Катрин винаги се бе грижела само и единствено за себе си и мнението на другите никога не е значело нещо за нея. Дори това да я превръща в най-голямата и себична кучка в Роузвил! Сега ли щеше да и' припука за мнението на останалите?! Не, драги! Все още не се бе намерил човек, за който Кат да се интересува повече от себе си! И тя не вярваше, че скоро ще се намери!


Last edited by Katherine Winters ♥ on Fri Aug 10, 2012 4:23 pm; edited 1 time in total


[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] B.I.T.C.H. [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum