Log in

I forgot my password

What time is it?
December 2018
MonTueWedThuFriSatSun
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

Calendar Calendar

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 11 on Tue Apr 03, 2018 11:34 am
Гласувайте за нас!
Гласувай за мен в BGTop100.com
Екипът Ни
Администратори
-Katherine Winters-
Модератори
-Rouz Winters-
-Amy Wesley-

-Katherine-

Джак Старк

Go down

Джак Старк

Post by Jack Stark on Mon Aug 20, 2012 9:03 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Ben Barnes


- Здравейте... Аз съм Джак Старк. - започна тихо последното момче в кръга. Всички други вече бяха говорили и сега просто им оставаше да слушат. А именно от това се боеше Джак. Защото обикновените хора не го правеха, просто чакаха да свършиш с приказките си, за да "вметнат" нещо за себе си и да променят темата. Докато хората от групите по Взаимопомощ наистина те слушаха.
- Здравей Джак! - единодушно отвърнаха на поздрава му.
Трябваха му няколко секунди, за да опресни паметта си. Как бе стигнал до "Анонимни алкохолици"? Изобщо беше ли възможно да затъне повече от това?! Според Тони (най-близкото му до приятел) най-лошото било да завършиш в изоставена канавка с игла в ръката. И тъй като тази гледка не му беше чужда, в присъствието на толкова алкохолици би трябвало да се чувства отлично.
Гледаше да си напомня това. Отлично.
- Добре, ще започна от начало, за да стигна до пиенето. - при последната дума усети как някой от дясната му страна потреперва. Поне не беше само той. - Не съм от този град. Роден съм в Лос Анджелис. Баща ми работеше като писател, а майка ми даваше дежурства в медицинската лаборатория. Имам... - направи пауза, в която се чудеше как точно да го перифразира. - Имах по-малка сестра. Али. Разликата ни беше само четири години, така че на практика израснахме заедно. Не мога да се оплача от детството си. Нищо не ми е липсвало, както и на нея. Имали сме несгоди, особено около променливата работа на баща ми. Виждате ли, за да си писател не ти трябва свободно време и добри условия... Иска се вдъхновение. А неговата муза се изплъзваше по-често от полагащото й се и той ставаше раздразнителен. - тъмните очи на момчето се зареяха някъде в пространството. Не бяха тъмно зелени или шоколадови. Нито сиви. А един много специфичен цвят на тъмното. Почти черно. - Със сестра ми го чувахме още от малки. Правеше разни нещо нощем. Така де... вилнееше из къщата. На нас така и не е посягал, но това предполагам е заради майка ми. Тя бе решена да опази мен и сестра ми. Затова на закуска следващия ден често я виждахме с рани по ръцете и лицето. В началото и ние не разбирахме какво става, но както пораствах, започвах да събирам две и две. Четири, не пет. Майка ми обаче се усети навреме и за да предотврати конфликтите, ме изпрати във военно училище. Според мен това беше най-лошата възможна грешка, която някога е правила. Защото ако бях там можеше да й помогна. Да я освободя по някакъв начин... Не беше задължително да е негова боксова круша до живот...
Изведнъж се усети, че е споделил прекалено лични неща и се огледа наоколо. Но хората изглеждаха все така мили, както преди. Не личеше да ги отегчава или дразни с думите си. Успя дори да забележи воднистите отблясъци в очите на една жена срещу него. Явно я бе докоснал по някакъв начин... Може би и тя имаше подобни спомени за насилие в дома си... Отвратително. Какво може да е по-гнусно от това? Животинската природа на човека. На Джак му се повдигаше само като си помисли.
- Едно лято, когато бях на седемнадесет, се прибрах вкъщи. На гости един вид. Отдавна се бях отделил от семейството си. Това, разбира се, не означаваше, че не ги обичам. Особено майка ми и сестра ми. Обожавах ги. С тях контактувах постоянно. Баща ми беше по-особен в отношенията си с мен, но се спогаждахме. През първата вечер от престоя ми бях настанен при Али. Тя имаше намерението да ме държи буден цяла нощ, за да й разказвам за Англия и училището си, но малко след полунощ бяхме прекъснати от странни шумове. Реших да проверя какво става, но Али ме задърпа за ръкава, увещавайки ме да не излизам. Каза ми просто да увелича звука на слушалките и да лягам. Без въпроси. Представях си я само как лежи на кълбо в леглото, толкова уплашена, че трябва да дави сълзите си във възглавницата, за да не я чуят родителите ни... после ми беше разказала за това. Но въпреки думите й, аз отидох в коридора и тръгнах по посока на звука. Идваше от кухнята. Когато пристигнах сърцето ми се смрази. Баща ми бе изпаднал в един от неговите пристъпи на ужас и с все сила хвърляше чинии навсякъде, като основна мишена бе майка ми. Не можех да стоя безучастен. А и той отдавна беше занемарил себе си с цигари и пиене, така че можех да го поваля за секунди без много усилия. В крайна сметка убедих Али да се обади в полицията, докато майка ми не преставаше да ме увещава, че насилника ще се промени. Но това нямаше да стане, бях сигурен... - подсмихна се тъжно и продължи. - Те дойдоха и го отведоха. Дадоха му присъда от десет години. Оказа се, че това не било първото му обвинение.
Джак отново погледна към жената със сълзи в очите и видя, че е започнала да вади кърпичка подир кърпичка от чантата си. Тази история никого не радваше. Защо ли изобщо си правеше труда да я връща днес отново?! Ставаше ли му по-леко? По-лесно? Не... На онова място вече нямаше нищо, което да го трогне по какъвто и да е начин.
- И точно когато си мислех, че всичко ще се подреди, стана още по-лошо. Майка ми се поболя по нехранимайкото, който наричаше свой съпруг. Така и не преживя отвеждането му от полицията. Не можех да я разбера. Най-накрая беше свободна от цялата му тирания, а всъщност никога не бе искала такава свобода. Тя... обичаше онзи нещастник. И продължи до самия край, който дойде три месеца след присъдата му. Причината беше обичайната. Рак. Новият нашумял край. Оказа се, че е знаела предварително за болестта си, но не е казала на никого. - повдигна безжизнено рамене и отново заговори с по-тих глас. - Целият живот пък за Али беше в майка ни. Беше нещо като нейния герой, идол, пример за подражание. Беше достатъчно голяма да взима свои решения, отдръпна се от мен. След година все пак успях да я намеря, но късно. Бе умряла от свръх доза. Закъснях само с няколко минути, но точно тези решаващи, в които е била съвсем сама. - прокашля се за момент и отново върна погледа си в стаята. - Да продължим по същество. Пиенето ми беше започнало още същата година, но след самоубийството на Али, беше моето ежедневие. Почти не се хранех. Стига да имаше цигари и пиячка, се чувствах като Бог. Не ми трябваше повече. Не исках нищо от живота, освен да погребе и мен някой ден. Но с помощта на приятели и най-вече на Тони, успях да се върна в истинския свят.
Казал всичко това се усмихна мрачно за последен път на импровизираната си публика и се запъти към вратата. Откъдето още чуваше ръкопляскането на хората вътре. Добри хора. Все с проблеми като неговия, които не се страхуват да продължат напред.


[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Jack Stark
Citizen
Citizen

Мнения : 3
Дата на регистриране : 2012-08-20

View user profile

Back to top Go down

Re: Джак Старк

Post by Katherine Winters ♥ on Tue Aug 21, 2012 10:02 am

Много хубав герой. Одобрен си и извинявай за забавянето.


[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] B.I.T.C.H. [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum