Log in

I forgot my password

What time is it?
November 2018
MonTueWedThuFriSatSun
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Calendar Calendar

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 11 on Tue Apr 03, 2018 11:34 am
Гласувайте за нас!
Гласувай за мен в BGTop100.com
Екипът Ни
Администратори
-Katherine Winters-
Модератори
-Rouz Winters-
-Amy Wesley-

-Katherine-

I could have been a princess, you'd be a king. Could have I could have been a princess, you'd be a king. Could have had a castle and worn a ring.

Go down

I could have been a princess, you'd be a king. Could have I could have been a princess, you'd be a king. Could have had a castle and worn a ring.

Post by Katherine Winters ♥ on Mon Aug 13, 2012 5:55 pm

Значи аз пиша разказ за една неосъществима любов, ако мога така да го нарека. Характерите и на двамата (Наталия Монтенегро и Итън О'Нийл) са много особени, и двамата са непреклонни инати. Ето първа глава, ако ви харесва, ще пусна и останалите.

Глава 1

Определено последната седмица не беше от най-леките за тъмнокосата Наталия – работата в студиото и’ бе доста, напоследък имаше все повече и повече клиенти, а и като включим факта, че през последните дни беше пълнолуние – вече четиридесет и осем часа безсъние... Брилянтно просто!
Нат определено нямаше намерение да се върти из леглото цяло нощ без дори да мигне, затова най-накрая стигна до решението да излезе и да се позабавлява малко. А тя определено знаеше как да го прави, и то много добре. Стана бързо, отвори гардероба и трийсетина минути стоя пред него, избирайки си дрехи. Най-накрая Нат облече един доста прилепнал и отворен виолетов потник, къси дънкови панталонки и си обу любимите високи виолетови ботуши. На излизане си взе и коженото яке.
Тъмнокосата се помота малко повече из улиците. Все още не беше решила къде точно да отиде. Най-сетне Нат си избра един клуб, в който отдавна не беше ходила, и се насочи към входа му.
- Лична карта, моля – поиска охранителят и разпери широката си длан пред лицето и’.
- Добре, един момент – леко раздразнено започна да си бърка из джобовете. А те колко много и тесни бяха. След около минута я намери, забутана в задния джоб на панталонките – Ето. – подаде я на охраната и завъртя очи, докато си я чакаше обратно.
Нат влезе в клуба и се усмихна, виждайки, че е препълнен. Отиде до бара, настани се внимателно на един от щъркеловидните столове, кръстосвайки крака, при което голяма част от бедрото и’ се показа и събра доста мъжки погледи, на които не обърна никакво внимание, и си поръча едно уиски. След малко чашата бе пред нея. Тя я хвана с три пръста и отпи глътка. Уискито беше силно, разля се по гърлото и’, затопляйки я адски много.
- Не е ли малко необичайно за млада жена да пие такава напитка толкова късно?
Дочу Нат да се говори и се обърна предизвикателно по посока на гласа. Вляво от нея седеше млад, и дори и да искаше, Наталия не можеше да отрече, че е доста сексапилен и съблазнителен мъж, вперил поглед в нейната особа.
- На мен ли говореше? – попита тя отчетливо. Красавецът кимна в отговор. Бегла усмивка се появи на лицето на Нат. Повдигна веждата си – Необичайно? Преди не си ли виждал жена да пие по това време на нощта?
Отпи отново, а уискито отново парна гърлото и’, и го погледна изпитателно. Често използваше такива фрази именно с този тон, така предизвикателно и накъсано от възишки. Пълнолуние, алкохол, потайност и характерът и’. Определено това бе идеалната комбинация за вечерта. А включвайки всичко това на Нат беше малко трудно да спре действията си. А и се съмняванм, че искаше да ги спира.
Погледна мистериозно мъжа до нея, въздъхна театрално и зачака да и’се отговори, клатейки крака си.
- Ооо, виждал съм много жени да пият късно, но не и сами. – каза най-после непознатият, но така сякаш, това не го интересуваше особено много.
Ала Наталия не беше вчерашна и веднага усети играта му. Харесваше и’. И реши да я продължи. Погледна го с безразличие и неволно забарабани с нокти по бара.
- И какво от това, че съм сама? Нещо пречи ли ти? – нехайно попита, ала говореше бавно, отчетливо, дори възбуждащо.
Това, че непознатият не и’ отговаря веднага, дразнеше до полуда Нат. Затова тя реши да вземе действията в свои ръце. Уж случайно бутна телефона си и се наведе да го вдигне. След секунда го взе и реши да се върне на мястото си. Но разстоянието между столовете беше малко и така застанал мъжа, Нат просто нямаше как да се изправи „без щети”. Прехвърли наум мислите си и вдигна невинен поглед към лицето на непознатия, бавно започвайки да се изправя. По едно време гърдите и’се притиснаха в коленете му – просто нямаше избор – но нарочно се задържа няколко секунди повече. Усмихна се половинчато и прошепна едно „Извинявай!” в ухото му. Но за няколкото секунди, в които Нат беше в това положение, непознатият уж неволно се взираше в деколтето и’. И въпреки че усети това, тя нищо не направи..
- Изобщо не ми пречи, просто ми е странно. – каза той, а Нат седна и започна да върти кичур коса. При думите му, тя го погледна изпитателно – Как такова секси парче все още е само.
бе получило.
- Може би това „секси парче” – повтори думите му, приближавайки се опасно близо до него – чака някой свестен тип или просто обича да е сама. – последните думи буквално прошептя в ухото на непознатия – Ами ти? Как така си сам в нощ като тази? – продължи да шепти и леко захапа ухото му.
- Същите причини – бързо отвърна и се изправи. Бръкна в джоба си и остави една двайсетачка на бара – Хей! За моето питие и уискито на дамата – подвикна на бармана и хвана Наталия за ръката, повеждайки я навън.
- Какво правиш? – учудено попита тя, но и’ харесваше. Не знаеше този път докъде ще се стигне – дали щеше да остане само мимолетна закачка или щеше прерасне в нещо повече.
- Нещо, което съм сигурен, че и ти искаш. – нетърпеливо каза той и я поведе към тъмните и почти непосещавани улички зад бара.
- Може и да го искам, може и да не. Но при всеки случай не можем да правим нищо, ако не си знаем поне имената – каза предизвикателно и го погледна в очите. – Наталия – прошепна и прехапа устната си.
- Да, права си. Аз съм Итън. Наталия е хубаво име.
Прошепна Итън и я притисна в стената. Сложи ръцете си помежду им, за да не може да излезе от схватката му и започна да я целува. Тя от своя страна впи пръсти в разрошената му коса и отвърна страстно на целувките му.
- Еее, Итън – прошепна Нат след малко, поемайки си дъх. Но въпреки „почивката, която си взе”, Итън продължи да я целува по врата, по устните, по лицето, навсякъде. Ръката му се плъзна надолу по крака и’, спря се до свивката на коляното и’ и повдигна бедрото и’ към кръста си. Нат нададе лек стон. Целувките му сякаш я изгаряха. Преди не се беше чувствала по този начин. Бе желана, целувана, но никога по този начин, никога с този плам. – Итън... Итън... спри... – прошепна, слагайки показалеца си на устните му, отдръпвайки се от него. – Не мога... не и така... – обясни тя на объркания му поглед. Искаше да е с него, за пръв път в живота си изгаряше от това си желание, но не така, не по този начин. За пръв път – не така.
- Но защо? Аз ли направих нещо? – все още объркан попита Итън и се приближи към Наталия.
Тя поклати глава и въздъхна, отметна косата от очите му и се усмихна тъжно.
- Тогава защо? По какъв начин не можеш? Не го ли искаш? – продължаваше да недоумява той.
- Напротив. И именно защото искам, но мога тук и сега... Не мога да ти го обясня – обясни тихо Нат и отново въздъхна, този път леко отчаяно.
Чувстваше се зле. За по-малко от час някак я беше омагьосал, запленил, беше я накарал да го желае така, както никога досега не бе желала мъж... Беше се влюбила в него, усещаше го, чувстваше се така за първи път в живота си и затова бе толкова сигурна. И точно заради това, че се бе влюбила в него, не можеше да го има, не и тук, не и по този начин. Приблиближи се още малко към Итън, целуна го нежно – мислейки, че това ще бъде последната им целувка – обърна се и тръгна.
Ала явно и Итън не беше останал безразличен към нея. Или просто искаше Нат да бъде поредната му бройка. Все още не се знаеше... Но едно бе сигурно – последва я.
- Почакай! Наталия... – хвана я леко за китката и я обърна към себе си. – Щом не искаш тук и така, тогава как и къде?
- Какво? Сериозно? – невярващо попита Нат и поклати глава. За един миг щеше да отговори на въпроса му, но изведнъж предишното и’ Аз се завърна, започна да мисли както преди и след секунди изпитателно каза – Питаш защото наистина силно ме желаеш или просто защото искаш да ме вкараш в леглото си като поредното завоевание? Кое от двете? – погледна предизвикателно и виждайки погледа му, поклати разочаровано глава и понечи да се обърна и отново да тръгне. Ала Итън затегна хватката си и я притегли към себе си.
- Желая те, но не само за да те вкарам в леглото си, както ти се изрази, и не по начина, за който си мислиш. – отвърна отново с леко закъснение Итън и целуна страстно – Нека стане така, както искаш.
- Тогава ела. – тихо каза Нат и го поведе нанякъде.
Наталия не говореше, просто вървеше напред и си мислеше. Мислеше си как, по дяволите, можеше да се държи така, как успя да омекне пред един мъж, който числом и словом познава от час, да бъде изцяло под негово влияние. А самият Итън недоумяваше къде го води тъмнокосата, но покорно я следваше без да задава въпроси.
След може би десет-петнайсет минути двамата се озоваха пред двуетажна къща, нито много малка, нито много голяма. Нат се качи по малките стъпала и отключи.
- Влез – бе първото нещо, което каза, отваряйки врата, с разперени гостоприемно ръцете си.
Итън влезе първи и затвори вратата след Наталия. В къщата се възцари пълен мрак. Момичето включи осветлението и поведе Итън към хола.
- Настани се както ти е удобно. Веднага се връщам. – каза тихо и отиде нанякъде.
Мъжът се огледа и седна на диванчето. След около минута видя тъмнокосата да се приближава с четири чаши – две за вино и две за уиски, поне доколкото можеше да различи. Малко по малко почна да му става ясно защо Наталия не е искала да го направят зад бара. Загледа се как вади две бутилки от един шкаф, не можеше да отдели поглед от нея. По принцип обичаше моментните закачки и ако същата тази ситуация се беше разиграла някоя друга вечер, с някоя друга, определено нямаше да чака, а щеше да я зареже. Но сега беше различно – и да искаше, нямаше как да си тръгне, не можеше, нещо го притискаше, привличаше към Наталия.
А тя самата седна до него и разклати двете бутилки.
- Вино или уиски? – попита, правейки някаква адски странна физиономия. – Аз съм с уиски.
- И аз – засмя се Итън и пое бутилката от ръцете и’ - Нека аз. – наля чашите, остави уискито на масата и подаде чашата към Нат – Наздраве. – прошепна, удряйки леко върха на чашата си с нейната и отпи.
Започнаха да говорят. Нямаха много общи теми, даже никакви, но намериха някаква все пак. И така мина час, след това още един и още един... И постепенно бутилката с уиски започна да се изпразва, докато най-накрая стигна дъното.
- Свърши! – невинно каза Наталия, поглеждайки към бутилката и се засмя, опирайки главата си на рамото на Итън. Определено и двамата бяха доста подпийнали.
- Не мисля, че е разумно да почваме виното – Итън също се засмя и се почеса по главата.
- Добре, няма тогава... Но на мен вече ми се спи – призна си Нат, все пак не беше спала повече от два дни.
- Емии, да те слагам да си лягаш – предложи синеокият, стана с леко олюляване и хвана ръката и’, изправяйки я.
Качиха се по стълбите и, по обяснението на момичето, успяха от първия опит да влязат в спалнята.
- Благодаря ти – невинно каза тя и без да се усеща – може би – си свали потника, след това изхлузи и панталонките, захвърляйки ги на стола, оставайки само по бельо. Обърна се и видя как Итън внимателно я оглежда от глава до пети – Ооопа! – съвсем невинно възкликна и завъртя очи.
Наистина се беше напила. Но въпреки това не беше загубила съзнанието си, нищо че се държеше лигаво. Приближи се до Итън, който все още стоеше, облегнат на рамката на вратата, и го хвана през кръста, като преди това затвори с трясък вратата. Целуна го по врата, след това и по устните, и отново по врата. Придърпа го вътре в стаята, продължавайки със страстните си целувки. Започна бавно да разкопчава копчетата на ризата му и след малко я свали и захвърли при собствените си дрехи. Прокара нежно пръсти през гърдите му, галейки тялото му. Итън я повдигна, а тя кръстоса крака зад гърба му, за да успее да се задържи, и започна да я дарява с ненасищащите си, страстни и продължителни целувки по врата, рамената, даже леко я захапа по едно време. Наталия се разтапяше от милувките му, от самото чувство да усеща ръцете му, устните му по кожата си, как я гали, проследявайки всяка нейна извивка. Впи нокти в гърба му и ги прокара надолу. Итън изстена – дали беше от болка, или от удоволствие не беше много сигурно, а нищо чудно да бе и от двете. Както държеше Нат в обятията си, той се завъртя, остави я внимателно на леглото и започна бавно да се снишава, опирайки се на ръцете си, към тъмнокосото полуголо момиче. То от своя страна започна да разкопчава колана и копчетата на дънките му. След малко постигна успех и ги изрита с крака на земята.
Междувременно Итън се беше снишил достатъчно. Започна да обгражда с целувки, да облизва плътта и’, бавно, впиващо и страстно, започвайки още от пъпа и’. След секунди се натъкна на първата си пречка, която премахна с едно леко и глухо „щрап!” и с малко помощ от Нат измъкна - всъщност почти разкъса като диво животно плячката си - сутиена и’ и го запрати някъде из стаята. Първо дари недостъпната допреди секунди част с нов поток от ласки, захапа зърната и’ като малко бебче и накара Нат да изстене от удоволсттвие, а след като се насити – ако изобщо можеше да се използва тази дума – започна да ги изучава – и с език, и с пръсти, издавайки стон след стон.
Наталия изцяло бе под негово влияние, а Итън и’ се бе покорил напълно. След малко Нат отпусна главата си настрани, оставяйки се Итън да я целува, и успя да зърне електронния часовник. Учуди се – минаваше четири сутринта. Момичето отмести отново глава и обхвана синеокия в прегръдките си. Галеше го, целуваше го, хапеше го, играеше си, както правеше и той самият. Постепенно ръцете и’ стигнаха до кръста му и го щипнаха леко.
Сякаш се бяха наговорили, сякаш си разменяха мислите или говореха помежду си с езика на тялото – не се знаеше – но и двамата едновременно свалиха това, което бе останало по тях и сляха, стон след стон, телата и душите си, отдавайки се напълно на похотта, толкова силна и ненаситна за пръв път в живота им...



[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] B.I.T.C.H. [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: I could have been a princess, you'd be a king. Could have I could have been a princess, you'd be a king. Could have had a castle and worn a ring.

Post by Lexy Sherman on Mon Aug 13, 2012 8:21 pm

Страхотна е! Направо се влюбих в Итън, понеже си падам по такива типове, което малко ме дразни Very Happy Абе общо взето е супер!


[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

Roses are red Violets are blue, I tought I was ugly but then I met you...
avatar
Lexy Sherman
Teenager
Teenager

Мнения : 4
Дата на регистриране : 2012-08-12

View user profile

Back to top Go down

Re: I could have been a princess, you'd be a king. Could have I could have been a princess, you'd be a king. Could have had a castle and worn a ring.

Post by Katherine Winters ♥ on Tue Aug 14, 2012 6:15 am

Оо, благодаря. ^^ И аз много си харесвам Итън. След малко може да пусна и втора-трета глава. (:


[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] B.I.T.C.H. [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: I could have been a princess, you'd be a king. Could have I could have been a princess, you'd be a king. Could have had a castle and worn a ring.

Post by Katherine Winters ♥ on Tue Aug 14, 2012 11:36 am

Глава 2

Утринните слънчеви лъчи проникнаха през полуспуснатите завеси и заблестяха точно в очите на заспалото чернпкосо момиче, чието голо тяло бе полуприкрито от белите и копринени завивки. Наталия сънено отвори очи, ее, или поне направи опит – толкова и’ се спеше, а и светлината буквално я заслепяваше. Премига няколко пъти, за да успее да свикне и когато горе долу успя, със насълзени от слънцето очи се огледа. Дрехите и’ бяха разпилени из цялата стая, обувките и’ лежаха в единия ъгъл. Усмихна се доволно, припомняйки си нощта. И като се сети за това... Премести глава надясно, очаквайки да види красивото лице на Итън. Но мястото му – то беше празно. А всъщност, като се огледа повторно, забеляза само своите дрехи – неговите не се виждаха никъде. Усмихна се тъжно и поклати глава.
- Какво ли очаква Наталия... Едва ли не да те хареса... Да, просто поредната, защо ли не го предвиди момиче? – говореше иронично, но въпреки това нямаше как за заличи горчивината в гласа си.
Надигна се на лакти и за пореден път огледа спалнята. Самотна сълза се търкулна по бузата и’, но момичето почти веднага я избърса. Нямаше да плаче, не си струваше. Не и за такива като него. А тя, глупачката, си бе помислила, че се бе влюбила в него, в мъжа, който не го интересува това дали ще спи с нея или не. А той бе като всички останали. Колко жестоко се бе излъгала предната вечер.
Наталия се изправи, прикривайки тялото си с чаршафа, и отиде до гардероба, извади без никакво желание една късна рокличка. Навлече я уморено и затърси с поглед някакъв ластик. След малко го откри и връзвайки се на стегната опашка, излезе от стаята си. Тръгна към кухнята, щеше да си направи кафе или пък да изпие още една бутилка уиски или водка, за да забрави изцяло този и предния ден. Но каквото и да очакваше да завари в кухнята, определено не бе това, което видя.
Още щом слезе на долния етаж невероятен дъх на кафе я замаи и учуди, естествено. Бързо отиде в кухнята и замръзна на прага и’. Очите и’ се разшириха от учудване и Нат започна да прескляпа. Просто не можеше да повярва на очите си.
- Добро утро – поздрави Итън и с няколко крачки се озова пред нея, а след това я целуна нежно, но по челото. – Добре ли спа?
Може би се предполагаше, че Наталия трябваше да му отговори, дори и само с усмивка, но тя продълаваше да се взира невярващо в отрупаната с какво ли не стъклена маса, като погледът и’ периодично се връщаше към мъжа до нея.
- Ти... ти... ти ли направи всичко това? – попита накрая с пресъхнало гърло тя. – Помислих, че си си тръгнал... че си ме оставил... – призна си тихо тя и облиза сухите си устни, които за няма и пет минути се бяха напукали. Но този път умело успя да прикрие каквато и да е била емоция в гласа си, и това, че изрече всичко това с равен, безразличен глас, я накара да се гордее със себе си.
Итън се приближи плътно до нея и се усмихна, нежко галейки я по същата буза, по която допреди малко се бе стекла сълзата и’.
- Казах ти още снощи... Не исках само да те вкарам в леглото си! – усмихна се отново и я целуна, този път по бузката. – Ее, отначало може би само това целях, но... сега, след като го направих, не е само това, Нат.
Момичето забеляза искреността в гласа му, но все пак му бе трудно да повярва на чутото. Усмихна се с крайчето на устата си и вдигна вежди.
- Само за протокола, не ти ме вкара в леглото си, а аз теб в моето... И не ти вярвам. Никой не би го направил просто ей така, защото сексът му е харесал, а може би и мацката, с която го е правил – определено истинската Наталия - крайна, с остър език, обучена флиртаджийка. – в момента стоеше пред Итън и го изпитваше. Прониза го с поглед и се усмихна жестоко. – Винаги има цел, каква е твоята? Да спиш още веднъж с мен? Или пък да се изфукаш за известно време, представяйки ме като една от най-глупавите бройки, които са се вързали на миличките ти думи и невинния поглед и са ти пуснали? – беше се облегнала на рамката на вратата, скръстила ръце така, сякаш вече никога няма да ги отплете. – Не си познал скъпи! Нито съм толкова глупава, нито съм толкова лесна!
Наталия се обърна рязко, но отново бе уловена за китката. Итън я притегли към себе си и щом я обърна, за да застанат лице в лице, нежно, но същевременно много страстно впи устните си в нейните.
- Нищо подобно, Нат. Не е така – каза задъхано той, когато отдели устните си от нейните. – Събудих се рано, всъщност почти не спах, а те гледах как спиш, така красива. Не исках да те будя, беше като ангел. Исках да те изненадам, наистина...
Завърши малко по-тихо и гласът му заглъхна. Пусна Наталия и взе чашите с кафе, подавайки и’ едната. Тя отпи голяма глътка и след малко, премислила и неговите, и своите думи, започна бавно и отчетливо:
- В момента... да ме размекнеш ли се опитваш? Или си искрен? – може би знаеше, че е второто, може би едната част от нея наистина вярваше на Итън, но другата част не можеше да бъде толкова сигурна просто защото се бе нагледала и наслушала на такива като него. Отново отпи от кафето и седна на крайчето на един от столовете. Беше и’ омръзнало да стои права, а и си беше в къщата – щеше да прави каквото си поиска.
- Искрен съм, наистина... – Итън се приближи към нея и прокара нежно пръст по лицето и’ - Позволи ми да ти го докажа... – нежно сля устните си с нейните в кратка целувка. Отдели се с нежелание от Наталия и изчака отговор, който беше една продължителна и желана целувка, която сякаш казваше: „Нищо няма да изгубя, дори и да не знам какво ще направиш, но ми покажи, че наистина си е струвало да ти повярвам отново!”.


Глава 3

Тъмнина. Самота. И мрак. Само това се „виждаше” в стаята. Завесите бяха спуснати и слънчевите лъчи нямаше как да проникнат в стаята и да осветят лицето на момичето, сгушило се в ъгъла на голямо легло.
А то плачеше, личеше си. Очите и’ бяха зачервени и подпухнали. Предишната веселост и закачливост не се виждаха, сега на тяхно място се бяха настанили тъгата и разочарованието. Беше разочарована от себе си, защото си бе позволила да опита от живота на обикновените хора, които се влюбват и спят с някого едва когато са разкрили тези чувства един на друг, а не за забавление и опит; беше си помислила, че има мъже, които не се държат като кучи синове, а са мили, нежни, искрени и целта им не е да го направят за пет-десет минути в някоя уличка и след това да се чупят от мястото; беше си втълпила мисълта, че и на него му пука за нея, така както и на нея и’ пукаше за него.
„Колко си наивна, Наталия... колко наивна...” чу се тих и дрезгав шепот и момичето за пореден път избърса сълзите си. Не трябваше да плаче за него, не си заслужаваше. Какво бе направил той за нея, освен че я бе залъгал с мили думи и че сексът с него бе върховен и бе най-готиния в живота и’? Освен това – абсолютно нищо! Но като се замислеше, всеки мъж можеше да и’ даде хубаво нощно преживяване, на което да се наслади. Итън не беше с нищичко повече от останалите, но тя все пак хабеше сълзите си заради него. Вече трети ден не бе излизала, не бе яла, само лежеше или седеше, вперила поглед в една точка. А онази нощ и последвалия ден постоянно бяха пред очите и’. Беше толкова хубаво... но беше само сън, нищо повече освен забавление за една нощ. И Монтенегро трябваше вече да го проумее, да го схване и да бъде предишната Наталия. Тази, на която не и’ пука от нищо; тази, която флиртува с мъжете, кара ги да се възбудят и в най-неочаквания момент ги зарязва само с очаквания; тази, за която думата „морал” не съществува и за която няма значение нито кога, къде и как, нито какво ще кажат останалите. Тя... тя трябваше! Нямаше да бъде поредната бройка, прекалено лесна и наивна, за да се върже на едно умело в съблазняването копеле... Падна, но щеше да се изправи! Загуби, но щеше да опита отново и да бъде победителка! Разбиха и’ сърцето, но щеше да го зашие и да разбие в замяна много други! Болеше я, но щеше да се усмихва и да бъде щастлива напук на всички! Беше сама, но щеше да им покаже, че така и’ е по-добре... Щеше...
***

Изведнъж Наталия се сепна и разтърси глава, прогонвайки връхлетелите я внезапно мисли. Усмихна се фалшиво на Итън и отпи малка глътка от кафето, замисляйки се. Никога нямаше да се чувства по този начин, беше сигурна в това. Сега, след като видя какво може да бъде, осъзна, че не си заслужава да плаче за някой, който няма да оцени сълзите и’. Разтърси леко глава и едва забележимо въздъхна.
- Вкусно е – усмихна се бегло, отхапвайки малка хапка от кроасанчетата. Кракът и’ неволно започна да се клати, беше и’ навик, без значение как се чувстваше или какво правеше. Усмихна се отново, този път малко по-широко и уверено, и се вгледа в мъжа срещу нея. Виждаше колко захласнато я гледа, каквото и да правеше.
- Ти наистина си бил искрен... – прошепна замислено и отпи от кафето си, като не отделяше поглед от неговия.
- Казах ти... няколко пъти... Не беше само заради секса... който междудругото беше божествен... – подсмихна се и премига няколко пъти.
- Малко ми беше трудно да повярвам... при положение, че когато се събудих, теб те нямаше.... Какво можех да си помисля? Всичко друго, но не и това... – огледа се наоколо и леко въздъхна.
- Не съм искал да те изплаша, Наталия. Исках...
- ... да, да, искал си да ме изненадаш... каза ми го вече... – довърши вместо него и неволно завъртя очи в знак на раздразнение. – Няма нужда отново да го повтаряш! – отново отпи от кафето и стана да си налее чашата. През това време Итън стана и застана точно зад нея, с леко разкрачени крака. Погледна я през рамо и и’ се усмихна, като ръцете му се озоваха на коремчето и’, а устните му започнаха да я целуват по врата.
- А това може ли да го повторя? – тонът му бе закачлив и примамлив, а погледът му сякаш я изпиваше – Или и с това искаш да спра?
Наталия се обърна внезапно, като погледът и’ не разкриваше дори и капчица чувства. Посегна да махне ръцете му и щом успя, си взе кафето и седна на стола.
- Няма да ти пусна... не и сега! – нямаше никаква емоция в гласа и’, бе леден и равен. Но имаше и нещо загадъчно в него, сякаш намек. И Итън го забеляза. Особено това „не и сега”. Усмихна се с ъгълчето на устните си и клекна пред момичето.
- Значи все пак може да ми пуснеш по-късно? – веднага щом го каза, съжали за думите си, но стореното-сторено и той нямаше какво да направи. Погледна я извинително и виновно, но номера нямаше да мине.
- НЕ! Не виждаш ли? – едва не му се разкрещя, ставайки гневно от стола, при което той падна на земята – Единствената ти цел е да спиш с мен! Колкото и да искаш да го отречеш, не можеш! Не се усещаш какво правиш или казваш! Мислиш само как да ме прелъстиш и после да ме зарежеш. Няма да я бъде тая! – удари го в гърдите, при което Итън политна леко назад. Момичето излезе с гръм и трясък от кухнята и ясно се чу как отвори входната врата.
- Вън от дома ми! – облегна се на вратата и го погледна изпитателно – Не ме ли чу? Махай се! – викаше истерично, а погледът и’ бе убийствен., сочейки верандата. Ала Итън не помръдваше, стоеше срещу Наталия и я гледаше непремигващо. А тя, вбесена до полуда, го стисна силно за ръката и тръгна да го дърпа към вратата.
- Казах ти, мах... – колкото и да искаше, колкото и ядосана да беше, не успя да продължи. Итън внезапно бе хванал лицето и’ и я бе целунал страстно и отдадено. Надяваше се с тази целувка да успее да я разубеди и да я накара да повярва в това, че е искрен. След като се отдръпна от нея, и’ се усмихна, опирайки челото си в нейното.
- Спокойно... сега се махам – след като изшептя тези думи, рязко се обърна и излезе, затваряйки шумно вратата след себе си, точно пред лицето на Наталия. А тя стоеше потресена и не мърдаше. Докосна с пръсти устните си и след като прескляпа няколко пъти, отвори бързо вратата и се затича, за да го настигне. Отново го хвана за ръката и с въздишка, го притегли към себе си.
- Недей! – знаеше, че си противоречи, че прави грешка, но в момента не и’ се мислеше за това. – Недей... – повтори отново и този път тя го целуна, стискайки силно ръката му. Започна с гръб да се приближава към къщата, като не се отделяше от него. Успя някак си да влезе и затвори вратата, а след което усети как Итън я притисна в стената.
- Недей... – отново прошепна тя и продължи с целувките, като ръцете и’ разкъсаха ризата му и започнаха да описват всеки мускул с нежни, но и припрени ласки. Може би това, което правеше, бе грешка; грешка, която отново повтаряше, но Бога ми, тази грешка адски много и’ харесваше.



[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] B.I.T.C.H. [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: I could have been a princess, you'd be a king. Could have I could have been a princess, you'd be a king. Could have had a castle and worn a ring.

Post by Katherine Winters ♥ on Thu Aug 16, 2012 2:44 pm

Глава 4

- Защо го направи? – галеше лицето и’, докато се бе излегнал срещу нея. – Нали каза, че няма да ми пуснеш? – подсмихна се лекичко и впери продължителен поглед в Наталия.
А тя се замисли. Наистина беше така, няколко часа по-рано наистина го беше казала, бе убедена в това, даже го изхвърли от къщата си, но въпреки това сега отново бе в леглото с него...
- Може би не мога да ти устоя... – усмихна се загадъчно и поклати леко глава. Вдигна едва забележимо рамене и на свой ред погали лицето му. – Или пък просто искам да спя с теб! – намигна му и въздъхна тежко, чувайки смеха на Итън. Погледна го недоумяващо и вдигна вежди в безгласен въпрос.
- На бас, че е първото! – едва успя да каже, задъхвайки се, и я погледна непремигващо.
- И защо? Не мислиш ли, че съм способна на това да спя ей така с някой?
- Ем... по принцип в този случай трябваше ти да изтъкнеш причините, а аз да се съглася с тях... – замся се и ръката му се плъзна надолу по извивките и’. Наталия не я спря, не искаше да я спира, харесваше и’.
- Много бързо се измъкваш... – въздъхна и се завъртя, за да легне по гръб. Тялото и’ се надигна няколко пъти, а тя остана загледана в тавана. Знаеше, че в момента Итън я наблюдава, но нямаше и тя да го погледне. Не сега.
И двамата мълчаха и бяха улисани в собствените си мисли. Тишината бе убийствена и това, че бяха в леглото и мълчаха, я правеше жестока. Изведнъж стаята се огласи от няколко тона.

Oh yeah,
They tell me I'm a bad boy
All the ladies look at me and act coy
I just like to put my hands up in the air
I want that girl dancing over there
Look at her go on the dancefloor
She's amazing on the dancefloor
When she moves, girl I want more…

Наталия се пресегна и вдигна телефона си, спирайки песента. Усмивка се появи на лицето и’ и на няколко пъти се засмя.
- Не знам, сладур. Ти какво ще ми дадеш в замяна? – бе първото нещо, което тя каза и, напълно извадено от контекста, определено навя доста мисли на Итън. Следеше го с крайчето на окото, но не изцяло. Обаче това, което видя, и’ бе напълно достатъчно. Беше му станало неприятно, усети го. И реши да продължи.
- Отвратителен си, Шейн! Как може да си толкова голям мръсник? Опитай се да се сдържаш поне малко, де... Добре, чао. До после. Целувки и прегръдки – с усмивка видя как Итън прави недоволна физиономия, но не каза нищо. Не беше виновна, все пак говореше с братовчед си, въпреки че си говореха сякаш са гаджета. Но и не сметна за нужно да му се обяснява. Тъкмо щеше да го подразни. Остави телефона на нощното шкафче, притискайки чаршафа към гърдите си и след това се просна уморено в леглото. Въздъхна няколко пъти, поклащайки глава.
- Кой беше? Гаджето ти? – Нат усети как Итън казва всичко това с половин уста, но единственото, коети направи, бе да обърне глава, за го погледне. – Или някой като мен?
Този път се засмя и отново поклати глава. Зачуди се какво точно да му отвърне и след малко се усмихна загадъчно.
- Не, не и сериозно ли те вълнува?... – видя погледа му, но не направи нищо, освен да гледа как му става от неприятнол; по-неприятно.
- Защо да не ме вълнува? Бях с теб, любих те... и то два пъти... отдаден, с цялата си душа...
- И какво от това? – почти се засмя, но и’ беше приятно да го слуша, как и’ говори така. Мерна погледа му и реши да не го мъчи повече. Но и нямаше да му върви по свирката. Изправи се внезапно, като този път не използваше каквито и да е било завивки, за да прикрие голото си тяло.
- Ако ти кажа, че ми е първи братовчед, ще се успокоиш ли? – уж го каза, нехаейки за отговора, но това, което Итън не успя да види, бе усмивката и’. Все още стоеше с гръб към него, оглеждайки стаята за роклята си. Къде ли я беше захвърлила? Интересно, но нямаше спомен за това. Все тая, щеше да я намери по някое време. Отиде до гардероба и извади една много къса рокличка. Обърна се с лице към Итън и видя, че и той е станал, и в момента я оглежда от глава до пети. Точно като миналата вечер, с тази разлика, че тогава поне имаше бельо по себе си.
- Може би... това ли ми казваш? – с няколко крачки се озова пред Наталия и взимайки дрехата от ръцете и’, я подхвърли на леглото зад него. Погледът му все още се разхождаше из тялото и’ и му се наслаждаваше. Ръцете му започнаха да го галят и той се усмихна бегло.
- Може би... – повтори думите му тя и за секунди си помисли дали да не махне ръцете му от себе си. Но не и’ се искаше много-много. Изведнъж обви ръцете си около врата му и пъргаво се завъртя, за да може да си вземе роклята.
- Пие ми се кафе – вдигайки рамене и вече облечена, ако изобщо можеше да се каже, че оскъдната и’ рокличка представляваше някакво облекло, момичето изненадващо излезе от стаята и се запъти към кухнята. Чу тропане зад себе си, но не се обърна и влетя в кухнята. Сложи каничката за кафе и пусна кафемашината. След няма и минута кафето беше готово и Нат си напълни чашата до горе. А когато се обърна, видя как Итън стои пред нея, с разрошена коса и незакопчан колан, без риза.
- Какво, по дяволите, правиш? – тя го погледна недоумяващо и отпивайки глътка от кафето, понечи да седне на един от столовете, но той хвана леко ръката и’, спирайки я. Взе чашата от ръцете и’ и след като я остави на масата, се обърна към Наталия.
- Флиртуваш с мен, съблазняваш ме и ми отказваш зад бара – започна да изброява той на пръсти и се вгледа сериозно в момичето – Водиш ме у вас, напиваш ме и след това ми се нахвърляш... Да те отхвърля ли очакваше? При положение, че и аз го исках. И ти много добре го знаеше... Правихме секс, направих ти закуска, а ти изведнъж реши, че няма защо да го правя без някаква цел и ме изгони от вас. – продължи да изброява, като неусетно повишаваше тон – И накрая ме настигна, почна да ме целуваш и пак ми се нахвърли. И аз пак не можах да ти откажа! И сега това държание... Какво, за Бога, правиш, Наталия? – хвана я за ръцете и си позволи съвсем леко да я разтърси. – Ти самата ли не знаеш или аз съм прекалено глупав, та да не мога да схвана?
Наталия стоеше втренчила се в гневния му поглед, а думите му още звучаха в главата и’. Мълчеше. Не знаеше какво да каже или направи. Защото Итън бе прав, беше прав за абсолютно всичко. Но засега тя нямаше да го признае. Не точно сега. Разтърси едва забележимо глава и я вирна високо.
- Аз винаги знам какво правя... Снощи бях пияна толкова, колкото беше и ти, даже ако не и повече... – обмисляше внимателно думите си и говореше бавно, но не сваляше погледа си от неговия.
- И въпреки че беше хубаво, всичко между нас беше грешка – каза, след като изненадващо се бе измъкнала от преградата, която образуваше тялото му, и си бе взела кафето.
- Щом е било грешка... щом е било грешка, защо ме настигна? Защо ми се предложи? Защо отново?... – въпреки че говореше с равен глас, нотките на разочарование и гняв се забелязваха и колкото и малко и едва доловими да бяха, момичето успя да ги усети, докато стоеше с гръб и гледаше през прозореца.
- Защото не мислех, а действах. Защото сякаш ме прелъсти с онази целувка. Защото... защото беше една огромна грешка, която повторих. Затова!
Отново уж не и’ пукаше, но явно си пролича, че последните думи ги изрече с гняв.. Отне и’ голямо усилие да си наложи да не мърда и да не прави нищо, защото в този момент изпитваше такова неустоимо желание да го целуне, че едва се сдържаше.
- Човешко е да се греши. Но да повториш същата грешка... или си прекалено глупава, за да не се усетиш (в което се съмнявам), или прекалено много ти е харесало... – успя да обобщи Итън след малко и се приближи до Нат, като тя усети тежкото му дишане във врата си. Не се обърна.
- А може би и двете...- загатна предизвикателно и се обърна, като телата им се притиснаха едно в друго. – Може би съм прекалено глупава щом направих тази грешка още веднъж. Но по дяволите, и да искам, не мога да отрека, че адски много я харесах тази грешка, Итън... – последните думи тя изшептя и гледайки го в очите – ах тези негови очи, толкова сини и пленителни – не издържа и го целуна страстно, надигайки се на пръсти.
- ...адски много – прошепна отново измежду целувките си и го притисна силно, като целувките и’ слизаха до врата му и след това отново се качваха на устните му.
И въпреки че Итън отговаряше на всяка целувка, въпреки че устните му се устремяваха все по-надолу, а ръцете му стискаха и масажираха дупето и’, помагайки и’ с движенията, изведнъж се отдръпна от момичето с думите „Не!”. Наталия го погледна учудено, застана така, че отново да са лице в лице и се надигна на пръсти, за да го целуне. Но той отново се отдръпна, слагайки нежно пръсти върху устните и’.
- Защо? Не го ли искаш? – попита тъпо тя и се вгледа в него изпепеляващо.
- Защото всичко между нас, колкото и хубаво да бе, е грешка – повтори той думите и’ и се отдръпна на няколко метра от нея, в другия ъгъл на стаята. – Нали ти го каза...
Наталия бързо отиде до него и отново го обърна към себе си.
- По дяволите какво съм казала! По дяволите, че е грешка! По дяволите благоприличието и благоразумието! – момичето едва се сдържаше да не закрещи и гневната нотка в гласа и’ бе повече от осезаема.
- Не е ли важно какво искаме или мислим ние? А не какво се очаква да направим!
- Ти мислиш, че е грешка. Ето, и аз споделям мнението ти. Това мислим, прав ли съм?
- Не, не си! И това, че ти казах, че е грешка, не трябва да ти повлиява! Нима ако снощи не ти се бях нахвърлила – както ти описа действията ми – ако си бях легнала покорно, ти щеше да си тръгнеш или да спиш на дивана, така ли? Не ми се прави на невинен, в бара и зад него ти ми се нахвърли! – натърти на „ти” и го погледна изпепеляващо.
- Ти флиртуваше с мен! Изпускането на телефона и после изправянето, извинението. Какво беше това? И ти не си света вода ненапита, Наталия! Какво очакваше? Аз съм мъж, ти си секси. Нима очакваше да не те забележа, щом беше очевидно, че ми се предлагаше. Аз съм мъж, не светец!
Момичето завъртя очи и въздъхна леко отегчено. Все още ли не схващаше, по дяволите?!
- И за двама ни беше закачка, свалка за една вечер. Нищо повече! Защо ми държиш сметка за действията ми?
Отговорът я касаеше прекалено много за „свалка за една вечер”. Миналата нощ си бе помислила, че се е влюбила в Итън и сега това и’ се струваше абсурдно. Но тя искаше да провери какво точно чувства, защото каквото и да бе, той не и’ бе безразличен. Проблемът беше, че не знаеше какъв и’ е, затова трябваше да разбере!
- Защото... защото... – Итън се запъна. И то не защото не знаеше какво да отговори, а защото не можеше да проумее смисъла му. – Нищо повече от свалка, така ли?... Ее, за мен беше повече от това. Затова ти искам сметка. Защото не си ми безразлична!
Наталия може би очакваше – или пък се надяваше - да чуе нещо подобно, затова едва потисна усмивката си.
- Тогава защо каза „не”? Защо ме целуна, когато те изгоних? И защо след това, когато аз те целунах, защо не се спря? Защо се подразни, когато говорех с Шейн? Защо... – говореше бързо, но изведнъж млъкна, защото не се сети какво да каже по-нататък.
- Не си ми безразлична, затова. Казах ти! Не ме ли чу?
- Чух те... просто исках да го повториш... – този път гласът и’ бе коренно различен – тих и нежен, прочувствен. – Исках да ми повториш, че ти пука за мен, за да се уверя, че не съм глупачка, за да ми пука за някой, който срещнах преди няколко часа...
Усмивка заигра по лицето на Итън и той внезапно притегли Нат към себе си, като я целуна страстно.
- Или с който си спала... – допълни и усещайки, че тя му отвръща със същата страст, стана по-уверен и целувките му зашариха по тялото и’.
- И какво? Само на секс ли ще го караме? Или ще има нещо повече? – прошепна той измежду целувки и я погледна в очите.
Наталия не му отговори веднага, бе прекалено заета да го целува.
- Ем... всичко с времето си... Засега секс, после може и нещо повече... – допълни и продължи да го целува, притискайки го в себе си.
А Итън от своя страна започна да гали бедрата и’ и когато стигна до рокличката и’, я надигна леко нагоре. А след секунди повдигна самата Наталия, като усети как краката и’ се увиха около кръста му. Притисна я още по-силно към себе си и след още няколко целувки, я остави на масата, като бавно започна да се навежда към нея, принуждавайки я да легне върху стъклото. Тя беше покорна, не направи нищо, за да го спре.
- Нямам против... дори и да е само секс... – прошепна той и за пореден път започна да обсипва тялото и’ с целувки, да се наслаждава на кадифената и’ кожа и за пръв път да я направи истински своя!


Глава 5


Няколко седмици по-късно, из дневника на Итън О’Нийл:

Всичко е толкова объркано! Не мога да намеря думи, за да опиша как се чувствам и какво става с мен, с нас... Не мога да повярвам. Наталия е... не мога да обясня каква е, просто сякаш ме изпива от вътре, сякаш ми взима силите и не мога да и’ се противопоставя. Всъщност мога, но... не знам. Ето примерно миналия ден. Всичко излезе извън контрол, просто тя се държи така, сякаш изобщо не същестувам...

Някой чукаше ли чукаше, щеше да пробие вратата. А тя не се отваряше! Защо не се отваряше?
- Наталия! Наталия! – колкото и да викаше, едва ли някой щеше да чуе виковете му. – Хайде, Нат, знам, че си вътре! – подвикна отново Итън и вече започна да се изнервя. Защо, по дяволите, не му отваряше!?! И защо, по дяволите, си беше забравил ключовете у тях?! Започна отново да удря силно по вратата и се зарадва, когато чу тропане – тя слизаше от стълбите.
- Крайно време беше! Знаеш ли от колко време троп... – започна той с леко повишен глас, но млъкна насред думата, виждайки, че не говори на Наталия. – Кой, по дяволите, си ти?- изпусна стереопорената чаша с кафе и се загледа в полуголия мъж, застанал пред него. Откъде накъде той отваряше вратата и’? И за Бога, защо беше полугол?!
- Къде е Наталия? – и още докато задаваше въпроса си, я видя да слиза от горния етаж, облечена в същата къса рокличка, която толкова бързо съблече онзи ден. Гърдите му се издуха и той я погледна учудено.
- НЕЙТ! Защо си отворил? – каза тя, вместо да поздрави Итън. Или пък да му се извини. Той очакваше всичко, само не и това. – Оо, Итън – явно чак сега го забеляза. И явно се притесни, защото в гласа и’ се доловиха леки нотки не на уплах, по-скоро на изненада и незнание какво да направи.
- Каква приятна изненада! – опита се да се усмихне все едно тя не бе полугола и не стоеше до също така полугол мъж, но изпепеляващия поглед на Итън уби всяка нейна надежда да оправи обстановката. – Това е Нейт. – усмихна се бегло и посочи с поглед непознатия, полугол мъж.
- Знам! Какво прави тук? Така? – попита, като почти не си мърдаше устните, и все едно онзи изобщо не беше до тях. Всъщност той не беше до тях, той беше между тях.
- Той ми е приятел. И спа тук.
Трябваше да прозвучи така, все едно това бе напълно нормално, както примерно две приятелки да си ходят на гости с преспиване. Само дето той не беше момиче и беше без риза, тениска или там с каквото е бил, ако изобщо е бил облечен.
- Спа тук или спа с теб? – стиснал зъби, думите му едва се чуваха, но въпреки това си личеше гневната нотка в гласа му. А дори и да не можеше да се усети, погледът му я показваше, а също така и нотката на раздразнение – тя определено беше по-силно изразима.
Очите на тъмнокосата се разшириха и дишането и’ се учести. Гледаше Итън възмутено и не можеше да повярва на това, което току-що беше чула. Как можеше да го каже? Изкарваше я като някоя... като някоя... лесна и лека жена. А Наталия не беше такава! Ее, не и в последните седмици. Но и преди тях също не бе – бе опитна флиртаджийка, да, но не спеше с всеки срещнат. Ее, Итън беше изключение.
Погледна го недоумяващо и съвсем неочаквано му зашлеви адски силна плесница. Ръката и’ почервеня, а бузата му стана по-червена и от узрял домат. О’Нийл докосна удареното място, а след това погледна и нападателката си, а очите му се разшириха.
- Как можа да го кажеш? – промълви тя, стиснала зъби, гледайки Итън изпепеляващо. – Как изобщо можа да ти хрумне подобно нещо? – продължи с все същия тон, взирайки се в него все така възмутено.
- Оо, ами не знам, Наталия. Откъде ли можеше да си го помисля? Защото вратата не ми се отвори от полугол мъж и ти не слезе с оскъдно къса рокля от стаята си, нали? Защото не ми каза без капчица неудобство, че този тук е спал в дома ти, нали? Защото се притесни, като ме видя, нали? – пое си дъх, защото бе казал всичко толкова бързо и яростно, че дори бе забравил да диша – Защото не спа с мен няколко часа след като ме видя, нали? Защото...
„Пляяяс!” Последва втори удар от страна на Наталия. Този път беше много по-силен, а погледът и’ буквално беше убийствен. Беше прекалил, ужасно много. Викаше и всички хора, които живееха в квартала или пък минаваха покрай улицата, обръщаха погледите си към тях тримата. Беше я изложил, беше я засегнал.
- Ти, идиот такъв! Ти, ужасен и нагъл глупак! – започна да вика момичето, но първо го стисна здраво за ръката, впивайки ноктите си в кожата му, и го вкара в къщата, за да не ги обсъждат съседите. Въпреки че те вече го правеха.
- Нали уж нямаше нищо между нас? Нали уж само спим заедно? Нали уж не беше нищо обвързващо? Не се ли уговорихме така? – дереше се с цяло гърло и не смяташе да спира. Но трябваше, защото Итън грубо я прекъсна.
- Нямаше... но това не значи, че ще ми е приятно да те деля с други. Особено ако са... – запъна се, за да се сети за правилната дума. – като този тук.
- Този тук е най-добрият ми приятел! Този тук го познавам, откакто се помня! С този тук съм израстнала и ми е като брат! Как си мислиш, че бих спала с него!? Все едно да спя с брат си!... А и не съм твоя собственост, за да ме делиш с когото и да е било! Дори не съм ти гадже, Итън!
Толкова се беше ядосала, че дори започна да плаче. Сълзите се стичаха по лицето и’, а тя крещеше ли, крещеше. Погледна разочаровано Итън и поклати глава.

Бях я разплакал. И бях прекалил. Наистина не трябваше да и’ наговарям всички тези неща. Не биваше да я описвам така, все едно е някоя... И то пред целия квартал. Наистина бях идиот, и то голям. Просто... трябваше да и’ се извиня. Да оправя нещата. А то, защото щеше да бъде много лесно... Не знаех какво да и’ кажа, какво да направя. Но трябваше някак си. Трябваше да измисля нещо, нещо, което е вярно. Нямаше, не можех да я излъжа.

Въздъхна тежко и се замисли. Тя беше права – не и’ беше никакъв, за да я съди, той просто я чукаше, нищо повече. А гледайки я как плаче, и то по негова вина, се почувства адски гадно.
- Така е, не си, но искам да си... – в първия момент самият той не разбра какво каза, но след секунди, щом го осъзна, се усмихна и се приближи към Наталия.
- И да, идиот съм. Нямах право, нито пък основание, да ти говоря по този начин. Пред него и пред всичките ти съседи. Съжалявам. Но и ти ме разбери. Какво щеше да си помислиш ти, ако беше на мое място?
Личеше си, че е искрен. Откакто Нат го познаваше, Итън и’ бе говорил само веднъж така – сутринта, когато и’ бе направил закуската. Сега беше същото, само където сега имаше основание да му се сърди. И мислейки си, че наистина може би е искрен, изобщо не схвана пълния смисъл да думите му.
- Чакай малко... какво каза току-що? – сълзите още се стичаха по лицето и’, но тя и не се опита да ги спре. Момчето повтори последните си думи, но тя не търсеше тези. Накара го да каже тези преди тях, но и техния смисъл го знаеше. – Какво каза преди това, Итън? Кажи ми! – повелителната нотка бе много повече от осезаема и когато Итън повтори думите си, тя го погледна изумено. – Наистина ли?
Не вярваше на казаното. Изтри непохватно вадичките, които бяха образували сълзите и’ и го погледна отново. Може би и тя искаше това, да е неговото момиче, но сега му бе прекалено ядосана. Нямаше да му върви по свирката. Той я беше обидил, беше и’ се разкрещял, а тя щеше да се размекне от едни негови думи. Както миналия път. Да да, как ли пък не! Научи се да не допуска едни и същи грешки.
- Така ли? Много ли ти се иска?... Жалко, че никога няма да стана твое гадже! – каза го уверено и ядосано, разбира се. Но бе сериозна, поне така изглеждаше.
- Никога!? Абсолютно ли си сигурна? – не можеше да бъде никога. Той нямаше да успее само и единствено да спи с нея, а някой друг да притежава сърцето и’.
- Никога не съм била по-убедена в думите си! – каза, стиснала зъби, и го погледна в очите. Колко нагло го излъга! И то гледайки го в очите. Но така беше правилно. Нямаше да му се покаже като момиче, което се размеква при всяка казана дума или при всяка целувка! Нямаше...

„Никога” наистина беше много дълъг период от време. А тогава, когато го чух от нейните устни, то ми се стори ужасно, отвратително дълго. Аз бях загубил доверието и’. Какво очаквах да направи? Но аз трябва да я спечеля отново. Аз трябва да си върна отново доверието и’. Иначе... иначе и аз не знам какво ще правя, ако не успея. Няма да успея да бъда с нея, ако знам, че съм и’ антипатичен и че единствено го прави, заради тръпката. Или и аз не знам заради какво. Трябва да намеря някакъв начин, просто трябва...

Из дневника на Итън О’Нийл, написано няколко седмици след запознанството им


[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] B.I.T.C.H. [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: I could have been a princess, you'd be a king. Could have I could have been a princess, you'd be a king. Could have had a castle and worn a ring.

Post by Ейми Уесли on Mon Aug 20, 2012 5:39 pm

Много е хубаво.
avatar
Ейми Уесли
Citizen
Citizen

Female Мнения : 39
Дата на регистриране : 2012-08-20

View user profile

Back to top Go down

Re: I could have been a princess, you'd be a king. Could have I could have been a princess, you'd be a king. Could have had a castle and worn a ring.

Post by Katherine Winters ♥ on Mon Aug 20, 2012 5:55 pm

Мерси много! ((: ^^


[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] B.I.T.C.H. [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
Katherine Winters ♥
Teenager
Teenager

Female Мнения : 228
Дата на регистриране : 2012-08-08
Възраст : 21
Местожителство : Wherever you want me to be

View user profile http://teen-life.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: I could have been a princess, you'd be a king. Could have I could have been a princess, you'd be a king. Could have had a castle and worn a ring.

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum